Delete, изтрих те от живота си, изчезваш, няма те!  Блокиран си, не можеш да ми пишеш вече; край - ще изтрия  номера ти, смс-ите ти, мейлите,  няма те! Отдъхнах си!

В реалния живот не мога да те изтрия и залича, но тук, във виртуалния свят,  ти за мене си никой. Не съществуваш. Познавал съм те бил, пил съм си кафето с тебе; и какво като имаме еди-колко си приятели в facebook.  Какво като те познавам от години - щом не си ми в списъка, си никой!

Дали с един бутон може да се заличи една история, един фрагмент от живота, дали с един клик на бутона на мишката ще изчезне едно приятелство, ще бъде ли заличено то. Стоейки  пред екрана, направлявайки мишката, ставаме ли  за миг велики; трием, отричаме, заличаваме, но забравяме ли. Изтрих те от живота ми, така си мислиш, но забравяш ли човека, лицето, приятелството, чувствата. Ще можеш ли?  Един клик ни дели, на единия монитор  си ти, на другия аз.

Клик. Няма те вече. Какво пък, по-лесно е така, защото да ти давам обяснения... хм, те са за онези, „нежните”, просто не струваш и изчезваш. Ще те залича по всякакъв начин, нищо няма да ми напомня за теб. Не  те  искам в живота си, ще те махна от съзнанието си, ще те забравя! Клик. Клик. Клик. Ето, всичко свърши вече, тази е последната снимка, а ти ми се усмихваш, хмм... на какво ми се усмихваш? О, я се разкарай от тук. Клик!

  Изчезнах, няма ме, изтрит съм! Дали да тъгувам. Едва ли, щом с едно кликване се отърва от мен, не си заслужава да тъгувам. Клик. Delete. Изтрих те от съзнанието си. Защо си ми там, там е за значимите хора, за тези, които остават до край!

 О! Каза ли ми нещо, извинявай, познаваме ли се? Не си ми в абонатите! Я да те блокирам, стига си ми досаждал. Клик!