Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки ден ми се иска да се събудя и да знам, че глобалното затопляне, което заплашва планетата ни с гибел, е просто стара приказка, която родителите разказват на децата си, за да ги поучават, но за жалост реалността е различна.
ХХІ век е векът на новите технологии и изключително различни представи за нормално. Векът, в който, ако си известен и значим, по-скоро се счита за странно, ако не употребяваш халюциногени. Векът, в който младежта просто се разделя на две прости прослойки – от едните стават известни и преуспели бизнесмени, политици, спортисти и други, а от другите просто едни роботи, които още се наричат хора само поради простия факт, че са произлезли от такива.
Една от основните фабули в литературния жанр е герой, който претърпява катарзис, след което променя приоритетите и възгледите си из основи, за да се спаси. Но дали нашият свят е един такъв герой и ще се спаси ли? Наблюдавам все повече и повече хора, които се опитват да бъдат пример за останалите и да помагат със своите собствени знания и мнения по различни въпроси. В повечето случаи тези хора осъзнават, че обществото се нуждае от лидери с лична позиция и не се отдръпват от нея. За жалост тя обикновено излиза от рамките на общоприетото и подбива индустрията, на която въобще не ѝ е удобно да влиза в битка с новите идеи, освен ако те не са в нейна полза. Затова основните производители се борят със зъби и нокти срещу ограниченията, а понякога дори се отказват от въведени вече норми – например САЩ отказаха да подкрепят Парижкото споразумение за климата, кето целеше да се намали затоплянето на климата на планетата. Все още има шанс да преосмислят позицията си, но това ще отнеме до три години. А през това време вулканът на Хаваите създава натегната обстановка.
Не по-малка опасност представлява и постоянно променящият се Йелоустоун, за който се смята, че заплашва цялата планета с изригването на супервулкан, което изригване би ликвидирало почти живота на земята.
Адис Абеба, Мумбай, Делхи, Мексико, Порт-о-пренс са едни от най-мръсните градове в света и животът на хората там е истинска битка. В някои от тях интензивната урбанизация води до натрупването на толкова много битови отпадци, че чак и подземните води биват замърсени. Силно се съмнявам, че не сте били запознати с тези проблеми и преди да прочетете това, именно в това се състои главният проблем на днешното общество. Всеки е запознат със състоянието на света ни. Обаче смята, че с разделното събиране на отпадъците и използването на екологично отопление е достатъчно, за да каже че помага на планетата. Работата му е свършена. Но същият този човек рядко казва нещо, когато някой друг замърсява.
Както и малцина са тези, които устояват на натиска и се противопоставят на индустриалните гиганти. Един от тях е Майкъл Блумбърг, който инвестира 20 млн. долара в създаването на наблюдател, който да открива и изобличава измамните практики на тютюневата индустрия. Такива хора съществуват и се опитват да променят обществото, но дали тези хора като например Блумбърг или Илон Мъск ще са достатъчни? Те са капка в морето и определено ще им е нужна помощ, макар да са задали началото.
Все повече си мисля, че промяната в мисленето вече се налага и случва, защото ако не се случи доброволно днес, утре промяната ще бъде болезнена, а може би и закъсняла. Ние просто ще се спасим единствено, ако преодолеем човешката самовлюбеност и алчност и се обединим в защита на нашия дом.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво! Много хубаво и актуално! Това есе си заслужава да бъде четено от много индустриалци! Екологията е цяла наука. За планетата ни е важно да я пазим от замърсяване, докато не е станало късно. Още сега и ние!
-
Навременно и заслужено!
Честита награда! -
Петре - и в математиката, и в спорта също невинаги награждават най-добрите - порязвали са ни на международни състезания и са лансирали по-слаби, мога да ти поразкажа и за европеййското кенгуру и международните олимпиади. Не разбрах обаче накъде биеш и какво имаш предвид с този коментар - започна от констатацията, че аз съм пестелив на коментари към другите, а докъде отиде? Може би трябва да се чувствам виновен, че съм участвал и спечелил конкурс? Точно такива като тебе всеки ден ръсят "констатации" по отношение на на нас тийнеджърите и нашите учители - колко сме били неграмотни, как образованието било трагично. Ами явно не е така, ти как мислиш.
-
Добро утро, Слави. Вярвам ти, разбира се че си много добър в карате и по математика. Само че в литературата не е като в спорта. В изкуството невинаги спечелилите първа награда в конкурс са най-добри. Но ти няма откъде да научиш това. Успех.
-
Благодаря на всички.
Петре - коментирам. Но не всичко. И невинаги - това е заради недостига на време - освен че уча в СМГ и решавам купища задачи на ден, тренирам и карате. И вярвай ми - там също съм много добър. -
Добро начало и за теб, Слави.
Освен, че си носител на първи награди в конкурси, които за момче на твоята възраст са мотивиращи аз лично бих се радвал да прочета и твои коментари.
Поздрави! -
Честито награда, Слънчице!
-
Браво!
-
Вие сте на ред!Не се огъвайте!Браво,Слави!
-
Браво, Слави!
-
Поздравления!!!!
-
Компетентно и в стил написано.
Браво, Слави!
Честита награда и да се множат успехите ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
