Кога наистина сме готови за първия път?
В кръговрата на живота, където светът е пълен с избори и “първият път” не е с особено добра слава, не беше трудно да се запитам: ”Кога наистина сме готови за първия път?”.
В групата на тинейджърите най-важната тема, която се върти в главите им е за “първия път” и дали тяхната девственост е нещо срамно. Мои приятели непрекъснато споделят как за първи път са правили секс само, за да не бъдат единствените девственици в компанията. Това ли е причината, която трябва да ни кара да се отдадем на някого? Къде останаха доверието, любовта и значимите неща, които ни правят хора... Трябва ли, само защото е модерно, да правим нещо, за което дълбоко в себе си не сме готови? Едва ли!
Интересното е, че дори хора, които са правили секс с човека, когото обичат и на когото държат, също не могат да кажат дали наистина са били готови за тази важна крачка в техния живот; то просто се е случило, без колебания и вътрешни дилеми, което ме навежда на мисълта, че никога не може да сме сигурни дали сме готови, то става и толкова. Но, все пак, трябва ли да притискаме нещата само защото другите ни карат? Когато човек говори за “първия път”, не става дума само за секс, но и за първата целувка, първия път, когато се влюбиш, първата сериозна връзка, първото дете и много други неща, съпътствани от трудния избор дали да се впуснем в нещо ново, или да откажем на приключението и да поумуваме още малко - дали сме готови.
Една моя приятелка ми сподели как се омъжила за съпруга си само, за да не остане стара мома и защото той е бил единственият, който може да я търпи; това едва ли означава, че тя е била готова за брака - не, просто се е вкопчила в най-близкия спасителен пояс, който е видяла наблизо. Това за пореден път доказва, че хората около нас и целият свят ни притискат да правим неща, за които все още не сме готови. Но въпреки силният натиск на света, трябва ли да прибързваме и с това да изневеряваме на вътрешните си вярвания и принципи. В нашия кръг от необмислени решения има и други показателни примери за това, че много от нас правят грешки, което вероятно се дължи на факта, че правим неща, за които все още не сме готови, например - когато една жена решава да има дете единствено и само за да скрепи брака си и да задържи съпруга си. Без дори да се замисли какъв живот би имало това дете, създадено не от любовта на двама души, а от простия егоизъм на една отчаяна жена. В такива житейски истории кой е правилният избор, трябва ли да се подвеждаме от неблагоприятната ситуация и да вземем решение, за което все пак не сме готови, а напротив - то да е базирано на хорското мнение, което управлява живота на страхливите и невзрачни хора?
В света на лицемерието, чуждото мнение и грешно взетите решения думата “сигурност” звучи много несигурно и в такъв случай - кога можем да бъдем сигурни, че сме готови за “първият път”… вероятно никога, но, все пак, ако всеки от нас се довери повече на себе си, отколкото на хорското мнение, няма ли да е по-лесно да разберем кога сме готови? Да, вероятно много от нас ще продължат да правят грешки, водейки се от другите, но там някъде има някой, който всяка сутрин се събужда и прави това, което му диктува сърцето и тогава наистина знаем, че сме готови.
© Лора Todos los derechos reservados