burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
23 abr 2016, 21:09

Когато 

  Ensayos » Personales
917 1 5
1 мин за четене

Когато морето отпраща вълните на плажа, спомни за мен. Когато бризът те кара да искаш да полетиш, волно като птица, спомни за всичко онова, което те кара да се чувстваш жив и което кара кръвта да за забумти във вените ти. Когато слънцето те гали с лъчите си, припомни си миговете, онези специални, дори нищо запомнящи се, когато си искал да превземеш света.

Когато наблюдаваш изгревите и залезите, спомни за онези жени, които си целувал с пламенни устни, търсейки удоволствието. За танца на есенните листа. За онези вечери, прекарвайки времето си в задимени барове, пълно с красиви момичета с прилепнали рокли по извивките на телата. За косите, волно падащи на бурни къдрици и нацапаните им с червено червило плътни устни. От които искаш да отпиеш, но знаеш, че не можеш, защото ще ти хареса, и ще те заболи. Ще влезе като уиски в тялото ти, и ще те изгори до основи.

Спомни си ме. Аз, която толкова дълго те търсех във всеки, която жадуваше за гласа ти, докосването ти. Която, бродейки, събирам камъчета, с надеждата да посея с тях пътят ти към мен.

Спомни си ме. Аз съм Тук.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти...
  • Трудно ми е да коментирам качествено...Твърде добро е - прекалено добро!
  • " ... Спомни си ме. Аз, която толкова дълго те търсех във всеки, която жадуваше за гласа ти, докосването ти. .."
  • "Когато морето отпраща вълните на плажа, спомни за мен. Когато бризът те кара да искаш да полетиш, волно като птица, спомни за всичко онова, което те кара да се чувстваш жив и което кара кръвта да за забумти във вените ти. Когато слънцето те гали с лъчите си, припомни си миговете, онези специални, дори нищо запомнящи се, когато си искал да превземеш света./Спомни си ме. Аз, която толкова дълго те търсех във всеки, която жадуваше за гласа ти, докосването ти. Която, бродейки, събирам камъчета, с надеждата да посея с тях пътят ти към мен.
    Спомни си ме. Аз съм Тук."

    Красиво описана и жестока болка......!
Propuestas
: ??:??