7 jun 2005, 9:44
Когато тишината заглушава и мракът заслепява
2 мин за четене
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия свят, тайничко мечтая старите дни да се върнат и отново да бъда щастлива, отново да се смея, защото аз искам, а не защото всички ми казват да бъда щастлива. Какво пък знаят те? Толкова ли са глупави, за да не видят, че е най-трудно да се преструваш? Така ми се иска да ме оставят на спокойствие, да ме оставят сама със спомените за теб. Е вярно, няма да бъда идеалната дъщеря, сестра или приятелка, но ще бъда много по-спокойна.
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в непрогледната нощ виждам слънчевите летни лъчи, усещам горещия пясък под босите си крака и дочувам шума на морските вълни. Тогава чувам гласа ти да ме вика, влизам в морето, за да ме научиш да плувам. Съжалявам, не успях да се науча, но това не е важно, защото се научих да ценя тези моменти...но чак, когато ги загубих. Толкова много искам сега да се върнеш и да ме заведеш до плажа, да ме погледнеш нежно и да ми кажеш, че всичко ще бъде наред. Защото вече мразя лятото, не понасям разходките по пясъка и морето ме натъжава. Сега искам единствено да бъда сама в моята си тъмна стая, където спомените се изреждат пред мен без дори да съм ги извикала, и продължавам да тананикам тихо в ноща, за да ги задържа по-дълго при мен.
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава се усмихвам и тогава плача, тогава съм силна и слаба, тогава съм най-обичана и най-сама. Тогава чувам всичките си страхове и теб те няма да ги заглушиш. Тогава те търся с молещ поглед някъде навън, из пустите нощни улици, но не те намирам. И пак оставам сама. Опитвам се да заспя, но не мога и отново будувам. Утре пак ще ми натякват, че трябва да ставам по-рано...не и на обяд...и аз пак няма да ги послушам. После ще ме изгледат с онзи глупав поглед, който би трябвало да показва загриженост, но всъшност най-дръзко заявява: "Как е възможно още да не си забелязала, че аз съм по-добър от теб и трябва да слушаш моите съвети!" На свой ред аз ще ги изгледам и без думи ще им съобщя, че изобщо не ми пука за какви се мислят и какво мислят за мен. И ето, че отново ще заспя рано сутрин.
Когато започнат да се дочуват първите събудили се коли и мракът се разсейва, тогава се опитвам да те забравя. Тогава се отпускам в мекото легло и затварям очи. И докато заспя, тихичко наум те викам...Татко, татко...
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в непрогледната нощ виждам слънчевите летни лъчи, усещам горещия пясък под босите си крака и дочувам шума на морските вълни. Тогава чувам гласа ти да ме вика, влизам в морето, за да ме научиш да плувам. Съжалявам, не успях да се науча, но това не е важно, защото се научих да ценя тези моменти...но чак, когато ги загубих. Толкова много искам сега да се върнеш и да ме заведеш до плажа, да ме погледнеш нежно и да ми кажеш, че всичко ще бъде наред. Защото вече мразя лятото, не понасям разходките по пясъка и морето ме натъжава. Сега искам единствено да бъда сама в моята си тъмна стая, където спомените се изреждат пред мен без дори да съм ги извикала, и продължавам да тананикам тихо в ноща, за да ги задържа по-дълго при мен.
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава се усмихвам и тогава плача, тогава съм силна и слаба, тогава съм най-обичана и най-сама. Тогава чувам всичките си страхове и теб те няма да ги заглушиш. Тогава те търся с молещ поглед някъде навън, из пустите нощни улици, но не те намирам. И пак оставам сама. Опитвам се да заспя, но не мога и отново будувам. Утре пак ще ми натякват, че трябва да ставам по-рано...не и на обяд...и аз пак няма да ги послушам. После ще ме изгледат с онзи глупав поглед, който би трябвало да показва загриженост, но всъшност най-дръзко заявява: "Как е възможно още да не си забелязала, че аз съм по-добър от теб и трябва да слушаш моите съвети!" На свой ред аз ще ги изгледам и без думи ще им съобщя, че изобщо не ми пука за какви се мислят и какво мислят за мен. И ето, че отново ще заспя рано сутрин.
Когато започнат да се дочуват първите събудили се коли и мракът се разсейва, тогава се опитвам да те забравя. Тогава се отпускам в мекото легло и затварям очи. И докато заспя, тихичко наум те викам...Татко, татко...
© Пламена Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
силен край!!!
-
... мила незанм, но в твоите произведения винаги звучи нещо много истинско...или може би просто така си го написала.... незнам но много ме разчувстват
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
