"Кой съм аз?"- това е въпросът, чийто отговор човек търси през целия си живот. Всеки човек притежава своя индивидуалност и трябва да се стреми да не я загуби. Но как човек да разбере кой е? Едва ли има точно определена формула, по която да се отговори на този въпрос.
   Преценката на човек за себе си е много сложно нещо. Главно е изградена на мнението, което "аз имам за себе си", мнението, което "другите имат за мен" и това, което всъщност "искам да бъда".
   Но коя всъщност съм аз? - въпрос, който може би ще ме затрудни. Аз съм си аз. Необикновена сама по-себе си, но необикновена не значи по-добра от другите. Всеки по своему е необикновен и особен. Но това, че моето мнение е такова, не значи, че то ще е общовалидно за всеки.
   Всеки човек трябва да се приеме такъв, какъвто е. Когато си вътрешно задоволен от себе си - нямаш нужда от външно одобрение. Затова си мисля, че истински богати са онези, които вярват в себе си и знаят какво представляват.
   "Кой съм аз?" - това е мъчителен и безкраен процес. С всяко предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други - не. С някои се примиряваме или свикваме, други искаме да променим. Понякога "аз" съм този, който се кара с хората, който иска да има много приятели и да не огорчава близките си.
   Много е трудно човек да бъде максимално себе си. Трябва да си призная, че не е никак лесно да разбера отговора на този въпрос, ако съдя по това какво ми се иска в един или друг момент.
   Понякога желанията ми са така противоречиви и отричащи се, че ако се водя по тях, няма да имам свое лице и живота ми ще бъде хаотичен, безцелен и празен. В крайна сметка в човека се борят две неща - едното е към доброто, градивното, а другото е към личните прищявки, егоизма.
   И моята личност както личността на всеки се развива в различни насоки в зависимост от житейския опит. През моя живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието като формират един сложен и практически неизмерим "аз", който е загадка и за самата мен. В повечето случаи си мисля, че познавам себе си и чувствата си, но понякога дълбоко в себе си зная, че не познавам собствената си същност.
   Оказва се, че моята същност е неизчерпаема по смисъл и че ако някога имам "време" и "настроение" ще продължа да се вглъбявам в нея. Но нали всекидневно аз най-вече това правя - да "съм аз", да ме има, да "съм тук и сега".
    Най-важното е, че "съм"!