Обичаше да чете. Да се сгуши на големия плюшен фотьойл до прозореца, който стоеше години наред там. Още баба и, когато беше малка обичаше да прави същото. Взимаше поредната книга и започваше да потъва малко по-малко в морето от думи на новия роман.
Сега и тя! Обичаше това прекалено много, за да престане да го прави или поне да замени големия стол с някоя друга мебел.
Валеше, беше към средата на декември. Книгата, която беше взела този път не бе за нея. Беше за малките деца, които все още вярваха, че има дядо Коледа. Все още туптяха малките им сърчица както нищо друго на 25 декември, все още ахкаха, когато виждаха елхата украсена от тях как проблясва между игличките на дръвчето… А тя? Отдавна бе забравила всичко това. От много време желаеше да се прескочат няколкото дни и да се свърши с целия този шум, суета и да е пак тихо и спокойно, а тя да си стои и да чете…
Но тази година се случи нещо различно. Откакто видя онова детенце по TV-то покосено от чернодробна недостатъчност нещо в нея к ...