Корен от 25 години от живота ми премина под знака на математическа гимназия
"Атанас Радев". Ученето на подобно място предлага на човек доста локални
екстремуми. Изследвайки функицията на пребиваването си там, откривам спорадични
промени в екстремалността на графиката и все пак минимумите и максимумите са
горе долу пораво.На моменти се получав, така че и вртикалната и хоринзонталната
асимптоти са НУЛА, но има и положителна страна, графиката само клони към
асимптотите, но никога не я достига. Някои биха разгледали годините в МГ, като
обикновенна квадратна функция. Но и при нея има някои усложнения в изследването.
Много неща зависят параметрично от настроението на учителите, от това дали си
правил пищови или си заспал на клавиатурата, докато ги пишеш. Да не говорим, че
графиката винаги събира вода и не само вода, а и яд, нерви, контролни, 200
на белот, 66 на сантасе и всякакви такива. Грубо погледнато, МГ направи така, че
да свеждам всичко в мизерното си съществуване до изследване на функцията му. Кой
не е изтръпвал при вида на жълтите дневници, които винаги са надвиснали със
страшна тежест над нас?!Косинуса от изхабените нерви е винаги четна функция,
докато синуса на хубавите моменти е нечетен. И все пак, през 2kn(pi) период
всичко се повтаряше и винаги започваше от начало! Някои сериозни изводи може да
се направят чрез елементарна математическа индукция, че които е решил да учи в
МГ, неминуемо ще се наложи да унищожи мозъчните клетки, клонящи към безкрайност
и да създаде сиво вещество, клонящо към нула и то откъм лявата граница.