Едва ли има по-вдъхновяваща, не само в изобразителното изкуство, но и в литературата, тема от природата, с нейните необятни и неповторими превъплъщения.

Безбройни са примерите, както на тихи и романтични кътчета, където човек намира търсените от него вътрешен покой и хармония, така и смразяващите сетивата гледки (гигански водопади и каньони), при които сякаш всичко е подчинено на хаоса, но които всъщност живеят свой собствен живот, подвластен единствено на вечността. Трудно е човек да опише чувствата, които изпитва с думи, затова творецът е намерил по-достъпен начин да изрази себе си и това, което го вдъхновява, чрез изобразителното изкуство, чиито проявления са различни. Някой от художниците наблягат на пейзажите, лъхащи на спокойствие, галещи душата и пренасящи ни в света на автора. Други, като маринистите, рисуващи морската шир във всичките и проявления - ту тиха и кротка, ту бурна и неудържима, са запленени от водната стихия, непознаваща и непризнаваща никакви граници. В своите платна творците се стремят да пресъздадат частица от красотата и величието на природата. Техният дух сякаш лети над райските полета, където непрестанно избуяват житата, където по лозовите клонки зреят истински бисери, усещайки лекия повей на вечерния бриз.

Природата, във всяко свое превъплъщение, би могла да вдъхнови твореца: мигът, в който кръвта на зората се разлива по небето на изток, тайнствената тишина на пустинята, бистрата вода на планински извор, дъждовните очи на есента...

Със силата на творчеството си авторът прониква зад видимата обвивка и навлиза дълбоко в най-съкровените кътчета на човешката душа.