Ще ме търсиш навсякъде. Ден и нощ, но няма да ме намериш.
Когато аз те исках, не ми обърна внимание. Сега вече не те искам. Любовта ми умря.
Не знам кой точно е виновен... Може би аз, защото хранех напразни надежди, че ще се обадиш, че ще дойдеш да ме видиш, както обеща. Ти ту ме харесваше, ту ме отбягваше.
Не разбирах, но го търпях. Бях търпелива и наивна, дори глупаво наивна в някои моменти.
Губех време, нерви и сълзи. Чудя, се защо, след като така и не се обади, нито дойде да ме видиш.
Дано не постъпя втори път така.
Да се доверявам сляпо на някой. Да чакам и да вярвам. Защото не искам да ме използват, да ми се смеят в лицето.
Повече няма да го правя.
Обещавам ти!
СБОГОМ!!!