Преди няколко сутрини, ставам и пия кафе, за да се събудя. Скучно ми е. Пускам телевизора без звук и виждам, в едно новинарско студио сложена нескопосана скулптура на прозяващ се женски хамстер. Включвам звука и...
Просто нямам думи. В главата ми се появяват въпроси, какви са критериите на съвремието:
Критерии за изкуство- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за творческа мисъл- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за чуждото мнение- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за съпричастност със страданието- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за майчинство- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за жена- прозяващ се женски хамстер.
Критерии за всичко- прозяващ се женски хамстер.
Обаче гледайки по-дълго "творбата" се запитвам хамстерът мъжки или женски е? Все пак трябва да се спазва и истанбулската конвенция.
Погледнете, заслушайте се и се замислете. Какво ви предлага съвремието?
Изобразително изкуство, което е далеч по-примитивно и несретно от това на първобитните хора. ...