... Слушам ги как се карат и думите им разкъсват сърцето ми... Мамо, татко... къде изчезна любовта между вас... химията? Какво стана с магията? Защо в нашия дом, нашата крепост, няма вече разбирателство, мир, обич...? Мамо, защо говориш за развод? Какво от това, че смятате със сестра ми да станем деца на разведени родители чак след две, три, пет години? Не обичаш ли вече баща ми? А ти, татко, не я ли обичаш? Нима обичаш глупавата си кола, която мама удари, повече от нея? Нима ожулената боя струва повече от душевното и телесно състояние на твоята съпруга, моята майка? Защо ти единствен не я попита как е, как се чувства след катастрофата? Защо, вместо да я прегърнеш и целунеш, ти и се развика и я унижи пред всички? Нима купчината желязо е по- важна за теб?

 Кой ще ми отговори? Тези въпроси се лутат в главицата ми и смущават моя наивен и наглед невинен детски мироглед и разбиват представата ми за вечната любов, от типа "докато смъртта ни раздели". Нощем не ми позволяват да заспя, а успея ли, нахлуват в съня ми... Търся отговорите! Но никой не може да ми помогне! А ти... можеш ли?