9 oct 2017, 11:14

Къде останаха "истинските мъже" 

  Ensayos » Sociales
2921 1 1
26 мин за четене

Това беше мисля една любима тема, но малко по-навремето, когато още имаше такава представа за "истински мъж", полумитично предавана от близкото ни минало. В момента по-тиражираната тема е – мъжът е всъщност слабият пол, и това което е бил някъде, някога, вече не ни засяга. Аз бих искал да се върна на нея обаче, защото е мисля достъпна е ежедневна като концепция, и за някой който умее да се "учи от миналото" (т.е. малцината), е доста ползотворна за размисъл. В същото време, ми трябваха доста години да дорастна за нея, и да си дам ясна сметка за какво наистина става дума.


Ще започна с това, че представа за "истинският мъж", не може да бъде обяснена единствено с биологичен анализ. Биологично, повечето не само жени, но и мъже, са със "женствен" тип съзнание. Подобна мисъл е шокираща и за двата пола, поне огромното мнозинство. Включително и за мен, докато не я чух и не си дадох сметка, че е точно така. Обикновено, взаимоотношенията са в много късен етап, когато жената забелязва, че т.н. мъж, всъщност не може да вземе решение за собственият си живот, какво остава за взаимният. Обикновено, пак на късен етап забелязва, че повечето емоционални драми, театър, нерешителност които този мъж и е предложил, не свършват, и са точно породени от неговата детинска, женствена психика.  Но... тези неща стават за нея ясни наистина "на по-късен етап". Тогава тя взема да се пита... какво е това "истински мъж". Когато тези неща стават ясни за него? Кога той се пита? Никога... Никога, защото в повечето случаи, той нито е имал пример за "истински мъж" (т.е. бащата е липсвал физически и/или психически), нито е ставал наистина свидетел на собственото си поведение, за да го съди. Защото една очевидна житейска "тайна" е, че човек истински осъзнава дадено поведение единствено когато стане страничен свидетел на него. Почти никой не е способен да се учи от собствените си грешки (защото естествено е "безгрешен", т.е. не е способен да ги "види"). 


Как се обяснява биологично, че липсва такова нещо като "мъжество", поне в истинският смисъл който ни се иска да вложим в думата? (И да, знам, че то може да се отнася и към жени, особено пък на филми, където се лее и в мъжкия вариант). Не се чувствам твърде компетентен, но теориите които съм чувал са такива:

  •  генетичният материал който се предава по бащина линия е относително малко. Главно тази малка Y хромозома. Общата генетична информация я има жената, и на генетично ниво човекът изглежда обратно на библейскатата представа. По-скоро мъжът е специфичен вид човек създаден от основният - жената. Жените винаги предават генетичният си материал на децата си, докато мъжът трябва еволюционно да се докаже, за да го постигне. Т.е. едно огромно количество мъжка генетика, не се е предала, защото мъжът подлежи на естествен подбор. Да не говорим, че дефектни гени ощетяват също най-вече него, тъй като той няма втора Х хромозома. Т.е. жените могат да пренасят генетични заболявания в едната си Х хромозома, защото другата им е здрава. Докато мъжът няма и развивайки такива заболявания, става излишна част от еволюцията...

 

  • детето, независимо от полът си, е отглеждано и възпитавано най-вече от майката. До степен в днешно време почти да не се говори, че има такова нещо като бащинство. Това се поощрява както от безхаберието на повечето мъже да заемат някаква роля и поемат отговорност, така и от естественият женски егоцентризъм, особено в тази най-характерна за жената роля. Всъщност не, една жена не може да развие мъжки качества у детето си. Дори една жена да е доминантна и да върши "мъжката работа", тя го прави през призмата на собствената си биология. И това е лесно видимо, защото България според мен е пълно с безхарактерни мъже и "мъжки момичета". Поне така беше старото поколение, не и младото. Просто защото не се получава това предаване. Мъжката слабохарактерност не може да се компенсира от жените. 

 

  • комплексното общество не пасва особено на човешката психиката като плод на еволюцията. И да кажем, че обществото е естествен етап на еволюцията ни като вид (с което аз лично не съм съгласен, защото не виждам психологическите предпоставки за това), то това общество, в този му вид е много кратък етап от тази еволюция - факт който никой не може да оспори. Мъжът, поне като роля в обществото, всъщност е много кратковременно еволюционно понятие. Гледайки природата, не можем да наречен някое животно, че притежава "мъжество". Това е по-скоро представа, морална концепция, възпитание, плод на обществото и неговите ценности отколкото природен пример. Например след копулация, мъжките при много видове са тотално ненужни - търтеи, мантиси, паяци. Така че за мъжкият е цяло щастие, просто да не бъде просто изяден. В други случаи, мъжкият не се грижи за поколението си, или дори го убива (или поне изгонва), защото го вижда като бъдеща конкуренция. Обикновено мъжката роля в едно стадо (освен предаването на гените), се ограничава с организирането на мир, потискайки всички останали (и мъжки, и женски, и вътрешни и външни) чрез груба сила. В едно човешко общество, това е аналогично на еднолична диктатура (тя и затова е толкова разпространената форма на управление). Диктатурата обаче работи само в много примитивни общества (или ги създава ако те са били по-наред).

 
Ясно е, че последната точка е най-дълбоко залегнала в психиката ни, на биологично ниво, с милиони години еволюция. Защото каквато и да е съзнателната ни представа за нещо, в крайна сметка основното за повечето е биологично заложеното в нас. Съзнанието е слабо, подсъзнанието... дето имаше една книжка - "може всичко"... Така че нека разгледаме последната точка по-подробно, включително и в днешно време съдейки по момчетата, и тяхното желание да проявят "мъжествеността" си на биологично ниво. Ето някои интересни признаци:

 

  • самочувствие и самонадеяност. Ако искаш да заемеш някаква позиция, никой естествено няма просто да те сложи на нея. Ти трябва да я заемеш, но първо трябва "сам да си повярваш". Защото ако ти не си вярваш, естествено никой друг не можеш да очакваш да ти повярва. Нека не забравяме обаче, че това е само по себе си просто поза, а нуждата от силна вяра - опасна поза. Тя не е много по-различна от позата на мъжкият паун в брачните обичаи примерно. В природата много неща са "шоу", не само в нашето общество. Всеки първо изнася "шоу", ако може да минат нещата без доказване, на вяра - най-добре. Доказването, както е ясно, изисква енергия, има риск от контузии. Природата е в определен смисъл интелигентна, някои неща да се решават "без жертви", по-лесно ако може. В много случаи, както е казал народът - "куче което лае не хапе". Т.е. много добрите в изнасяне на шоуто, често прикриват слабост в самата практика. Особено в по-комплексно общество, където не се гледа особено добре на както се казва "да излезем навън и да се разберем като мъже". В България е по-честа гледка, но в по-развитите общества, подобни прояви не вървят много... Така че можем да видим в човешкото общество, като че ли "шоуто" е всъщност по-близко до това на пернатите...

 

  • агресия. Високото ниво на тестостерон води до високо ниво на агресия и сексуален нагон. Което прави мъжкият... емоционален. Т.е. като започнах и в началото, основната мъжка и женска психика много си приличат, и двете са подвластни на емоциите, пък били те и с различни нюанси. Биологичният мъж и биологичната жена се "разбират"... поне в "брачният" ритуал, предимно емоционално. Жената има усещане за мъжкият нагон като емоция. Колкото и една жена да отрича сексуалността, агресията, насилието (поне докато не се появи някой бестселър/блокбъстър, за да и каже колко е красиво и нормално), поне на биологично ниво, тя разбира само от това. Точно както и биологичният мъж. Тя няма биологично "инструменти" да оцени нещо като "обич". Точно както и биологичният мъж. Много и мъже, и жени се подвеждат по "приказки" за "любов". "Приказките" са на съзнателно ниво, подсъзнанието определя играта за повечето... На тези които им е трудно да видят примитивната жена в истинския и вид, просто трябва да погледнат примитивният мъж в истинския му вид... В обществото ни битува идеята, че много примитивни мъжки качества като агресия са "нещо лошо". Те са сочени с пръст, обяснявани, обсъждани. Това е сложна тема, не споря. Проблемът е, че аналогичните им прояви в женската психика са заобикаляни, сякаш еволюцията на жената е протекла на някаква друга планета, а не заедно с мъжката... Жената участва не по-малко в тези игри на агресия.

 

  • доминантност. В крайна сметка горните два инструмента се ползват, за да се постигне по-голяма роля на индивида в групата. Ако има дори само 2-ма човека, трябва неминуемо да се установи кой е "по-" от другия. Обикновено този който се чувства доминантен предизвиква другите да направят нещо което да подкопае самочувствието им (независимо мъже или жени). Както стана дума - това е най-вече шоу/тест на самочувствие. Може да става дума за дребни неща, но с тях той показва, че е "нещо повече", той контролира ситуацията. Другите трябва или да изпълнят, или някой да го предизвика на свой ред. Между другото, подобно поведение го има и при жените, включително и към мъже. На английски са го кръстили "shit tests". Защо жената също симулира това поведение е интересен въпрос. Практически и служи да отсее некачествени "претенденти". Защото ако тя може да разиграва мъж, какво остава за други мъже да го разиграват... Но в същото време е и ирония дори за нея. На някакво ниво, тя наистина иска някакво доказателство за собствената си значимост и стойност, но получавайки го, разрушава "магията" на която се крепи съюзът и с мъжкият. Ирония и за него е, че показвайки по директен начин любовта си към нея, всъщност разрушава нейната към него.

 

  • голямо его. За да участваш в цялото това шоу, естествено трябва да имаш огромно его, колкото по-голямо, толкова по-добре. Действайки срещу егото си в който и да е момент, подкопаваш собственият си авторитет. Това не значи, че можеш да действаш напълно егоистично, тъй като в каквато и да е лидерска позиция, съществува двустранното разбиране, че групата те приема, защото има някаква полза от теб. Въпреки това, правейки нещо за групата, винаги трябва да е ясно, че то произтича от собственото ти егоистично виждане и решение. Т.е. ти винаги трябва да знаеш какво е "най-доброто за другия". Ако той ти го диктува, правиш го спрямо неговата представа, това е проява на слабост. Всяка асоциация на другият, че е важен, или че нещо се върти около него, му показва че ти не си този за когото се представяш. Т.е. ултимативното его, което трябва да определи посоката на целият род, и всичко около него е там за да му служи.

 

  • конфликтност с авторитети. Признаването на авторитет е показател на ниско самочувствие, ниско его. Както стана дума. Ако признаваш нещо над себе си, собственото си его и интерес, значи не си ти "избраният". Не си "вярваш" достатъчно. Затова трябва да отречеш всякакъв авторитет над себе си. Не само далечни неща като Бог, но е най-елементарни за всяко хлапе като обществени норми, училище, родители...

 
Сигурно може да се пише още доста, но това ми изглежда като основните точки. Може би успях да опиша т.н. "лошо момче" по което жените си "падат". И в това няма нищо странно или неочаквано. Няма нужда да го рационализираме, да се чудим, и анализираме. Това е образът на "мъжкаря" който се е развивал с милиони години при бозайниците. Така са програмирани и мъжките, и женските мозъци. Такива са механизмите на природата, това е "естествено". В днешно време нали става все по-важно да "бъдем естествени". До голяма степен - да, това е то да бъдеш "естествен"... поне представител на биологичния си вид. Къде е проблемът, и защо това не функционира в комплексно човешко общество? Това е и връзката с идеята за "истинският мъж". Защо цивилизацията беше създадена от една по-различна форма на "мъжественост", която до голяма степен беше изкуствено наложена чрез морал, възпитание, отговорности? Какво не беше достатъчно на "мъжкаря" на стадото, да създаде цивилизация? Ето в какво възпитаваше този нов (еволюционно) тип мъжественост, поне в някакъв идеалистичен вид:

  •  това че самочувствието трябва да се държи по-изкъсо, да бъде доказвано, другите са способни да съдят и по реални дела и заслуги. Това добива и краен характер чрез идеята, че хората сами могат да избират лидерите си "съдейки" за тях. Защото идеята за демокрация е толкова едновременно опияняваща за масите, и толкова невъзможно наистина да се реализира? В еволюцията ни такова нещо като "демокрация" не е имало, и няма предпоставки. Лидерът сам се доказва, сам заема поста, той не бива "избиран". Това е като въпросът–- жената ли избира мъжа, или обратното. Жената не може да "избере", "оцени" по дела мъж, както и народът не може да си "избере", "оцени" лидер, поне в тоя смисъл в който им се иска да вярват. Лидерът, в биологичен смисъл, сам се поставя на тази позиция, а останалите "избират", по точно приемат да го следват. Нито просто той така си е избрал, нито те просто така са го избрали. Има природен механизъм който повечето наричат "магия". За съжаление моралната ни представа, че "магията" може просто да се развали, дори и когато съзнателно искаме, е просто хубава илюзия... Илюзия е, че обществото може само да оцени лидерите си, и да "излъчи" най-добрите. Илюзия е, че жената може да оцени качествата в даден мъж да го "избере". Напълно съм съгласен, че тези неща са правилни от морална гледна точка за развитието на човешкото общество. Но те не са "естествени". Преди неслучайно са били възпитавани, контролирани, налагани. Против естествените човешки инстинкти. Някой да знае за Ботев, Левски, защото дълбоко се е трогнал от техният житейски път, мисли и деяния, човекът в тях? Или знае за тях, защото е възпитан? Защото преданието за тях е запазено, превърнато в Идея, в Идеал (защо да се заблуждаваме, че техният образ не е идеализиран). Но способни ли сме наистина като хора, "естествено" да ги ценим? Особено пък наистина като реални хора, с положителните и отрицателните им страни, не просто Идеалът? Истината е твърде проста, но нелицеприятна...

 

  • това, че мъжът трябва да подтиска явни форми на агресия. Подобни прояви, особено на хора с власт са се доказали пагубни. Милиони и милиони са избити във войни които са можели да бъдат избегнати. Да не забравяме, че днес, поне в няколко държави има копчета които да изстрелят толкова ядрено оръжие, че да ни върнат в каменната ера, който оцелее естествено. Поведение на "мъжкар" който "вилнее" наоколо без задръжки не би се толерирало от никого. Така че тук се прокрадва една основна черта на мъжеството - че мъжът трябва да може да контролира собствените си емоции (за разлика от жената и биологичният "мъжкар"). "Мъжкарят" може да си позволи всякакви емоции, не само на гняв, но и страх (да не забравяме, че основната емоция която поражда агресията е и страхът!). Мъжът обаче трябва да запазва пълен контрол над себе си, във всяка ситуация.

 

  • това че мъжът трябва да ограничи доминантното си поведение. Огромна част от нещата които сме постигнали като цивилизация се дължат на това, че човек е способен да работи в колектив, група. Да, в крайна сметка не можем да избягаме от природата си, и обикновено е нужна ясна и строга йерархия, защото това провокира инстинкта за подчинение към по-аворитарна фигура. Но може би най-големият ни напредък като вид е, че сме успели до голяма степен да намерим начин да работим заедно, да уважаваме другите. И няма как иначе, от там ни идва хляба. Там не ни плащат да бъдем "естествени", а да вършим каквато ни се казва, по най-оптималният начин. Някои ще оспорят, че сме постигнали наистина дори това, интриги се плетат и на работа... Така е, но говоря относително спрямо останалите аспекти на цивилизацията, които са ни още по-непонятни като вид.

 

  • това, че има и по-големи неща от голямото его. Плод единствено на някаква морална система е, че съществуват неща като Бог, Държава, Семейство, Общност. Мъжът е обучаван (поне навремето), че има и по-големи неща от егото му, и това са определени Идеи (което е логично, защото биологично той трудно би приел лесно човешки авторитет). Идеи в които толкова трябва да повярва, че да може да умре ако трябва за тях. Това го няма също никъде в природата. Там съществува само егото, и моят живот е най-ценен и важен от всичко. Включително и играта на доминация. Винаги можеш да "подвиеш опашка" и спасиш "собствената си кожа". "Истинският мъж" обаче трябва да е готов на жертви в името на Принципи. Отстъплението, страхът, може да са напълно биологично оправдани, но не и морално. Това е и силата на моралната система. Парадоксално, можем да се съгласим да следваме някаква общовалидна абстрактна морална система (базирана на реалната обстановка в която се намираме обаче). Биологично погледнато, това е нещо уникално, и много подценявано като фактор. Може да се сравни единствено с нещо друго абстрактно - математиката. Ако математиката е майка на всички науки, то моралът е бащата на цивилизацията (поне тази която ние познаваме). Няма нужда да абсолютизираме, че моралът е "нещо хубаво". Като всичко, и той има негативни страни. Но е факт, че от една страна стои животинският свят, а от друга сложно човешко общество създадено чрез следване на някакви принципи. Дори като твърде наивното френско - свобода, равенство, братство. Тези принципи, макар и небиологични, абстрактни, обуславят практичен съвместен живот между нас който иначе не би бил възможен на цивилизационно ниво.

 

  • това че съществуват авторитети, и те са такива защото са неразделни от Принципите на които се основава цивилизацията. Примерно Държавата се крепи на определени структури (като съдебна система, образователна система, религиозна система, военна система). Всеки мъж трябва да има ясната представа, че на тях се крепи човешкото общество, поне такова каквото го познаваме. Грешното, фалшивото "бунтарство" може да е пагубно, и да унищожи системите на които тази цивилизация функционира. Затова и се е възпитавало уважение към родителите като нещо най-просто. Уважение към образованието. Към военните и културните ни лидери. Всичко това сякаш се забрави с времето, стана "отживелица. Вече е само "ритуал" за отчитане на присъствие. Но никой не го чувства, дори и лидерите ни. 

 
 
Миналият път писах, за грешното впечатление на повечето, че цивилизацията е неразривна част от еволюцията. Ако беше така, то ние щяхме да чувстваме много по-силна връзка с т.н. "цивилизационен код". Но да, повечето просто "не го чувстват"... Това е както когато една жена, срещне мъж поне малко подобен на горното описание и каже - добър, стойностен, отговорен ...но "просто не го чувства". Т.е. видът ни в някаква степен е оценил какво му се дава, вижда с очите си предимствата, ползите от тези абстрактни идеи. Но емоционалността му е детска, гледа на тези неща като външни, далечни и чужди. Мое лично мнение е, че цивилизацията ни е създадена изкуствено, оставени са някакви "завети" - морални, духовни, културни по които да се движим. И реално, като че ли никога не сме ги "почувствали" тези неща като вид. Приемаме много неща като даденост, но в живота нищо не се дава "просто така". Днешните "управляващи", както и "управлявани" се държат точно така обаче. С лека ръка отхвърлиха много от Идеите които създадоха и поддържаха цивилизацията ни. Сякаш става дума за нещо маловажно и незначително. Решиха, че много знаят и много разбират. Не заемам ролята на защитник на старата система. Тя е спорен въпрос, който обаче изисква още по-високо ниво на съзнателност за да бъде решен. Този въпрос обаче дори не беше повдигнат, тъй като явно дори на това не сме способни. Представата за "истинския мъж" беше връзката с този свят, цивилизационен код, който до голяма степен беше убит и подменен. "Истинският мъж" не може да съществува, без моралната система която го изгради. Това е прост факт, който убягва на повечето. Специално за жените, искам да развенчая и илюзията, че те наистина някога са го "търсели" тоя мъж. Не, всъщност представата за "истинският мъж", е представа на мъжът за мъжът, и е в негова полза той да я търси. Жената няма да я намери колкото и да търси, просто защото я няма в собствената и психика, нито може да я развие. Може само много ясно да усети липсата му, както писах и в началото. Но до там, той остава енигма за нея.

 

 

  • "истинският мъж" не се чувства задължен да парадира с личността и способностите си. Колкото повече качества притежава, обикновено толкова повече се научава на смирение (защото в определен смисъл - то е и предпоставка). Не му е нужна външна "оценка", но в същото време, и да бъде оценен от другите, е тяхна задача, не негова. За да се направи такава оценка, трябва да ги има тези качества развити и външно, и у другите, поне в някаква степен. Т.е. - жени, не очаквайте "да го намерите", както и народе, не очаквай да "намериш" такъв лидер... Как да намериш нещо, което не носиш в себе си? Как да оцениш нещо, което не притежаваш?

 

  • "истинският мъж" не си играе с емоциите ви. Не се опитва да ви манипулира емоционално и да развива с вас сапунени опери. Знае какво иска, но пак - очаква и от вас да знаете какво искате. Любимата ви игри ща - неща, иди си - ела си, не вървят. Ако желанията/целите ви се припокрива, ок, значи имате общо... иначе няма. И той няма полза да се занимава изобщо с вас. Може жените да предлагат телата си, може народите да предлагат хазната си. И това по някакъв начин им създава впечатлението, че предлагат "манна небесна", че някой им е даже задължен. Подобно поведение само по себе си привлича безпогрешно единствено мухите... Истински стойностен мъж няма да влезе в кенефната политика, както и няма да върти кенефна любов...

 

  • "истинският мъж" е друг биологичен вид. Той не е плод единствено на общият генетичният материал предаван от поколение на поколение, но е и продукт на по-големи Идеи и виждания. Идеи, които не засягат просто отношението му лично към вас, и вашите дребнави егоистични нужди и желания, а Идеи които се разпростират до планетата като цяло, и дори извън нея. А в най-висшата си форма - той е продукт на Себе си, защото всеки е една микро-Вселена и няма нужда да търси нищо навън, стига да го намери в себе си.  Също както математиката е инструмент с който си обясняваме как механично работи всичко, от атома до Вселената. Така Идеи като морал, духовност, себепознание, цивилизация, взаимоотношения също обхващат времето и пространството. Нещо което особено днешните хора нито разбират, нито приемат като наука (каквото то реално е). С човек занимаващ се с подобни неща се общува трудно, а още по-трудно - живее. Хората като вид нямат биологично заложени "инструменти" с които инстинктивно да го "разбират" и приемат. Неговото поведение, дори да има някакви общи точки с биологичното, в никакъв случай не се изчерпва с тях, а понякога се разминава диаметрално в завимост от ситуацията. Въпреки това, на интелектуално ниво, той може да бъде донякъде лесно схванат. Всъщност интелектуалното предизвикателство не е проблемът. Имало е редица подобни личности, които са говорели, и думите им са били приемани. Големият проблем обаче е, че той не може да бъде "почувстван". Идеите остават кухи, те нямат само интелектуална концепция, но и "чувство". И "чувството" е всъщност по-сложното нещо. Когато то не е развито, когато то липсва, дори самият той може да бъде нарочен, че го няма, че материята е "суха". Но реално, всъщност ти го нямаш. Ти очакваш емоция, нещо да зачекне егото ти. Само той притежава "чувство" за което нямаш рецептори. На лично ниво, това е като жената която постоянно свършва с "лошото момче" да задоволи собствените си емоционални нужди, но не може да види "доброто момче" което я цени и обича, дори и да го осъзнава. Може да си го обяснява, но не го чувства. На глобално ниво, това са народите които също търсят собствените си "лоши момчета", да задоволят собствените си емоционални нужди "някой да се погрижи за тях", но са реално също толкова неспособни да "почувстват" кои лидери биха ги насочили в една по-друга посока.

 
 
Естествено си давам сметка, че създавам идеализирана, опростена картина. В крайна сметка всички сме хора, малко или много дърпани от същите инстинкти и емоционални нужди. Естествено няма черно и бяло. Както писах, освен това Българският мъж е изключително лош пример, той е пасивен, комплексиран, дребен и ограничен в мисленето си. Но след турско и комунистическо робство, което е затрило де що е имало по-добър генетичен материал, това може ли да ни учудва? Всъщност България, ако имаше акъл, щеше да се замисли с много по-голяма мотивация да си спомни за "истинският мъж" от "онова време", и за моралните основи необходими за изграждането на общество. Защото след толкова грешки, биологично погледнато, ние сме (бързо) умиращ народ. Единственият шанс за неговото спасение е поне силен цивилизационен код. За съжаление, въпреки дългата ни история, такъв изглежда липсва даже още повече. Българската жена, дори до голяма степен да изнесе този мъж до 21 век, реално не е способна да изпълни големият вакуум който съществува. Тя го е направила по собственият си начин, от практична и ежедневна гледна точка. По една или друга причина, големите идеи, принципи, цивилизацията, уникалността идват от мъжа. Но не просто "биологичният мъж". Не всеки "биологичен мъж", е "истински мъж". Затова и "истински мъж" трябваше да бъде убит... или по-скоро стремежът към него (защото той не е просто даденост като биологията ни). "Истинският мъж" притежава собствен цивилизационен код, което го прави нежелан елемент за тези, които искат да контролират цивилизацията. Както писах, този цивилизационен код се дължи на това странно абстрактно нещо моралът, чрез който търсим общовалидни принципи които да ни поддържат като общество. За да се изгради общество на друг принцип, този цивилизационен код трябва да бъде премахнат. Човек трябва да бъде доведен до по-примитивна форма на съществуване, по-анималистична, и просто приеме безусловно "новата програма", каквато и да е. А каква ще е тя? Както "другите" решат, макар че тя няма как да не бъде съобразена и с биологичният човек. Както писах в "Жената - в центъра на новата власт", популярен сценарий, е мъжът ще бъде с второстепенна роля, тъй като неговата главна функция - като организатор и работник на цивилизацията - ще е вече ненужна. Според мен фазата на "сексуална революция" ще приключи. Тя имаше определена цел, но в подобно бъдеще ще е безсмислена. И двата пола се разочароваха достатъчно един от друг. "Любовта като стока" ще премине в следващ, по-"оптимален" етап. Т.е. ще се върнат "платените услуги" с пълна сила. Една платена проститутка или жиголо ще "продава" (поне технически), много по-лесно "любов". По този начин, човек ще може да мисли изцяло и напълно като консуматор. В собствената му представа, нуждите и чувствата му са все недооценени, и това е едно типично "решение" за тази система. Тъй като "бащата" вече няма да играе никаква роля (той и сега я е загубил), то жените ще бъдат изкуствено осеменявани чрез генетично подобрен материал. Те ще искат най-доброто за своето бъдещо дете, и това ще им бъде също предложено. Децата им ще израстват все повече в обществени институции, все по-отчуждени. Мъжете и жените все повече ще бъдат унифицирани (което е може би най-сложната част от плана) и ще се превърнат просто в "работните пчелички" на системата. Те ще работят най-вече във и за системата, защото повечето отрасли, ще бъдат все по-технически оптимизирани, и ще изискват все по-малко персонал. Ще им бъде дадено да ползват досегашната кредитна система, но единствено дигитално. Хартиените пари ще си отидат. Всяка транзакция ще се записва. Хората ще работят общо взето докато умрат. Едно от "обещанията" които няма да се сбъднат, е че човек ще живее по-дълго. Той ще живее точно колкото е функционален за системата. По-добрият стандарт на живот ще бъде компенсиран с отрови в храната и лекарствата. Парите му ще заминават за лекарства които не го лекуват, а поддържат жив, за да плаща за тях. Най-вероятно стоковият пазар и емитирането на държавен дълг ще бъдат закрити. Те и в момента не функционират поради машинациите на централните банки. Това ще даде пълен контрол над финансовата система и всички свързани с нея (което значи... всички). Държавите, доколкото такива ще продължат да съществуват, ще излъчват локални лидери, които ще са просто "познати лица" правещи това което им се нарежда от надпартийни организационни структури, в които участват лица които нито са избирани, нито дори виждани. Конкуренцията ще изчезне, и във всеки отрасъл ще има големи, доминиращи пазара корпорации. Те ще работят в тясно сътрудничество с надпартийните организационни структури, продавайки им информация и услуги. Поради това, ще бъде практически невъзможно да бъдат изместени. Един път обхващайки пазара, те ще налагат еднолично как продуктът им ще функционира, какво ще е позволено за тях, и какво за техните потребители. По този начин голяма част от правата дадени от конституцията ще отпаднат. Защото технически те са частни предприятия и могат да поставят собствени условия. Ако искаш ги ползвай, само дето няма да има алтернатива... Ще има унифицирана система на вярвания чрез съгласуване на всяко научно виждане, религиозност, отразявана новина. Всъщност, трябва ли да продължавам още? За повечето неща, мога спокойно да махна "ще" защото те са вече постигнати. Въпреки че това е един тиражиран бъдещ сценарий за човешкото общество, в крайна сметка той е просто сценарий. Навлизайки в крайната си фаза, той няма как да не предизвика сили от противоположен характер. Виждаме ги най-малко в Европа, но ги има повече в Америка (с изборът на Тръмп който макар и представител по-скоро на първобитният мъж, все пак беше мъж), а да не говорим за Азия, където никога не са хващали дълбок корен. Как тази система ще се развие, след като Азия, и в частност Китай, няма да се хванат на хорото? Защо Китай е забранил половината интернет? Защото Китай много добре си дава сметка, че активно се пропагандира нов тип система. Факт, Китай е все още диктатура в много отношения, но тази диктатура вижда опасност въпреки това, че самата тя е широко приета и подкрепяна от запада (който има проблем единствено с диктатури които не му вървят по свирката). Т.е. уж няма от какво да се плаши... или не е така? Напълно е възможно разделението по оста изток - запад да се изостри отново, при което пак да не може да бъде наложена единна идеология (макар че това да е основна цел на този сценарий). Ние като държава сме на границата, между Европа, Азия и Близкият Изток, така че като че ли каквото е дошло, не ни е подминало. Нищо чудно тук отново да има сблъсък на големите сили за контрол. Вероятно и тогава ще се реши "накъде", защото сами по себе си в момента сме просто една не особено интересна за никой гранична буферна територия. Която при един конфликт обаче, ще се превърне в интересна хапка за някой...
 

© Interim Todos los derechos reservados

Истината за "истинския мъж"...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво като идея. Обаче претрупано с информация есе и не ми стана ясно кой е " истинският" мъж или по-скоро останах с убеждение, че такъв няма, или се е претопил във времето.
    По принцип истинските хора, било мъже или жени, са автентичните хора. При тях няма притворстово, открити са, имат изградени морални ценности, не се страхуват от хора и имат смелостта да казват "Не!", когато означава "не".
    Както мъжете, така и жените имат емоции, но мъжете не ги изразяват, така, както жените, с което вредят на себе си. Израза на емоция по какъвто и да е начин е вид самосъхранение на собствената психика. Жените го правят често, мъжете - не. Но общоприетото е, че в такива случаи жените проявяват слабост, а мъжете сила. А всъщност инстинкта за самосъхранение при жените е по-силно развит. Затова мъжете са по-склонни към зависимости (наркотици, алкохол и т.н.), от което следват прояви на деградация.Сериозните психически отклонения са по-чести при мъжете, както и тяхната преживяемост е по-ниска.
Propuestas
: ??:??