Кънките плавно се плъзнаха по леда. Воалът се развя. Понесе се назад. Загадъчен танц. На едно момиче и едно момче. Във всичките  нюанси на лилавото. Вихрен танц. Момчето я догони, косата ù се беше разпиляла. Улови я нежно, повдигна я нагоре и я завъртя. Тя протегна ръце. Божественият танц ги омагьосва. Цигулката опъна струни, ледът проблесна. Някой някого целуна... после го помилва пред света. Притихнаха и светлините. Преляха цветовете. Остана танцът на леда. Ангелите се разплакаха. Те не спряха. Гърдите се повдигнаха, събраха дъх, шиите им се извиха. Полетяха. От силата им кънките изстъргаха леда. Захвърчаха малки ледени парченца. Искрящи. Бели. Фееричният воал обви огнените две тела. Разчувствани и млади в изящен танц. За двама. На леда.    Изтънчен век, побъркал хората от красота. Поспри. Постой да се нарадваме на танца на леда. Постой, о век, поспри в този миг! Наистина си хубав, с това момче и с това момиче. На леда!

Стефка Галева

 гр.Сандански