Лабиринтът
Всички ние като едно цяло сме общество. Общество от „всевиждащи”, уж чуващи и най-вече (не)разбиращи хора. Но духа на обществото е важно, нали? Какъв дух бе, всички подражават и то на какво? Замисли се, Ти на какво подражаваш? Правиш се, че си щастлив, вечно усмихнат и за какво…и до там ще стигнем. Виждаме хора по улицата, в училище, на работа, всички те сякаш са си залепили така добре познатата маска, онази лицемерната, двуличната с мазната, всъщност безполезна усмивка и заблуждавате всички. Нека всички си мислят колко сме щастливи и безпроблемни. И за какво? Не знаеш, нали? Защото виждаме как другите го правят и си мислим, че така е правилно, мислим че е правилно да се лъжем един друг и да не показваме как сме всъщност. Понеже ти, аз, всички сме опора на някого и не можем да си позволим да се пречупим, защото трябва да сте здраво построената стена на някого и не си позволяваме да се срутим, понеже заедно с нас опората пада и другия човек пада с нас. Смисъла на живота какъв ...