От какво се страхуваме най-често? Разбира се, първотo, което ни изниква в ума, са паяци, тъмно, кучета, змии, високо, дълбоко. Но всъщност съм убедена, че хората, като едни социални животни, най-много се страхуват да не изгубят тези, които обичат. И ако оставим за секунда баналните фобии, ще видим, че всъщност бихме преживели сто пъти да ни полази паяк, пред мисълта да бъдем предадени, изоставени, излъгани. Може би всичко това се дължи на факта, че когато се изгорим (например), виждаме раната, усещаме точно откъде идва парещата болка, опитваме се да направим нещо, за да облекчим тази болка. Но ако се върнем обратно на момент, в който сме били предавани или захвърляни от хора, на които сме се доверили, започва наистина агония. Боли те, наистина всичко те боли, но няма открита рана; чувстваш, че някой е хванал сърцето ти и го е сложил в купа със сяра, но за да засили ефектът, е решил да го изгори. После идват обвиненията. Не мога да реша, на кого сме бесни повече - на човека, който ни е ...