Лъжа

От скоро съм с тебе,и само те лъжа...

Не знам с какво си заслужил, но аз покрай лъжци

без пощада и сърце останах...

Не ми пука за нищо, за никой...

Лъжите на другите ме превърнаха в развалината,

която стои пред теб сега...

Другите без жал ме раниха и не им пукаше

за това, че ще ме ранят, както правя и аз сега...

Превърнах се в едно жалко подобие на човек...

Досега никога не бях лъгала, а сега всяка втора дума е лъжа.

Прости, искам, но не мога да се променя...

Не искам отново да допусна някой в остатъците от сърцето ми,

и той да ги доразруши... стига ми толкова болка.

Трябва да съм мазохист, за да понеса нещо такова отново...

От прекаленото доверерие станах неверница...

В очите ми ще виждаш любов, но зад тях няма да се крие

нищо друго освен празен поглед...

Устните ще шепнат красиви любовни слова, но те

ще са без покритие...

Ще те карам да страдаш... не питай защо...

Отговорът е много прост... И ти си от тях, от свърталището на лъжците.

Само че този път съм подготвена и обучена за такива като теб...

Как ще разбиеш сърцето ми, след като него отдавна го няма?...

Замества го черна дупка... Как ще я разбиеш, след като вече е разбита?

Най-много да се излъжеш и да потънеш в нея... ах, само как искам

да потънеш и да видиш какво си причинявал...

Виждаш ли сега с какво до вчера се гордя... голяма доблест, нали...

Голяма гордост е да разбиеш сърцето на някой ей така,

без да ти пука за последствията... е, скоро

за тебе ще е гордост да се изправиш след това, което ти сторя... защото

ти на мене нищо няма да ми причиниш... освен да ме караш

да се смея на смешните ти методи да ме свалиш...