"Не без право казват, че ако не си сигурен в паметта и възможностите си, не трябва да се опитваш да лъжеш !"
Мишел де Монтен (1533 - 1592) - френски философ-хуманист
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на определена личност, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена и се поддържа от изреклия я с користни подбуди, тя се превръща в измама.
Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни (примерно с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.). Твърде често се лъже и се подържат неверни твърдения с цел получаване на материална или друга облага, заобикаляне на закона, избягване на наказание или справедливо възмездие.
Човек, който често лъже, се нарича лъжец. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът, който лъже, го върши съзнателно, докато онзи, който не осъзнава неистинността на изреченото върши заблуда поради неинформираност или подвеждаща информация, която ползва, или с която ...