Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), казва Христос. Но и Пътят, и Истината, и Животът са единствено земното проявление на онова, невидимото, към което все се стремим. „Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене." (Йоан: 14:28). Казва „отивам от вас“ - от нашата необходимост да се движим по посока на невидимото. Нещо по-важно, отвъд нашата Истина, дошла да ни каже, че трябва да търсим.
Да приемем, че сме в плен на Живота и Смъртта. Две слънца със свои истини и лъжи. Истината и лъжата са разтегливи понятия, но все пак са там, танцуващи светлини. И около тях - безкраен Космос от души, които се вълнуват и разм ...