Любовта е противоречие

     Ти ми обеща морето да пресушиш и звездите да свалиш. Обеща ми да ме обичаш вечно, но пак при нея си ти.

     Всяка нощ си при нея. Звъниш ми, за да ми говориш за вас двамата. Казваш, че те дразни, че не ти е никаква, но не можеш да кажеш, че и аз съм ти някаква.

     Влизаш, аз ставам на крака, но ти дори не поглеждаш към мен, а се насочваш към нея. Да ти аплодорам ли искаш?

     Всичко в мен вече крещи: "Мразя те!", само сърцето ми мълви: "Обичам те!". Уж едва доловим шепот, а заглушава всичко друго.

     Станала съм кълбо от нерви. Викам на всеки друг, но не и на теб. Само ти успяваш да ме успокоиш, само ти объркваш мислите и чувствата ми.

     Идеална любов няма. Любовта е най-голямата змия с най-силната отрова, но и любовта е опият, любовта е възхвалата, от която се нуждаем.

     Любовта е най-голямото противоречие. Превъзнася те в облаците, а след това те запраща в бездните на вулканичната лава. Любовта, мили хора, е болката и страданието, към които всички се стремим.