Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като малко дете. Гласът ти да погали нежно слуха ми, докато прошепва "Обичам те!". Да стоя на прага на сърцето ти и просто да надничам. Да докосвам отново кожата ти и да бъда част от теб. Да проклинам всяка следваща секунда прекарана далеч от прегръдката ти. Да мразя времето, защото препуска, когато сме заедно.             Под падащата лунна светлина ще се промъквам в тъмното. Страх ме е, че няма да те намеря и може би ще изчезнеш от мен в тишината на нощта. Минавайки през мен само със звук няма да усетя парещото ти докосване и ще загубя съзнание. Липсата ти ще остави тъмнина в мен, която само твоето присъствие може да разруши. Ревността ми, знам ще те погуби, ако някой ден се доверя на нейната прегръдка. Ще убия всяка мисъл, която от теб ще ме отдели. Ще погреба дълбоко в себе си съзнанието на тъжното ми аз. И ще се обрека само на теб.

            Обвинявам те, за пламъците в очите ми. Обвинявам те за безсънните си нощи прекарани в мисли по теб. Обвинявам те, когато спираш дъха ми с едно докосване. Обвинявам те за прегръдките които крадат тъжните ми мисли. Обвинявам те, че ме обичаш колкото аз теб. Обвинявам те, че си най-прекрасната ми сбъдната мечта. Обвинявам те, защото те обичам. Обвинявам те, защото протегна ръката си към мен и отвори вратичката на сърцето си. Обвинявам те за слънчевите лъчи падащи по лицето ти. Обвинявам те, че открадна сърцето ми и не искам да го връщаш.

            Не искам да се боря с порива на сърцето си. Не искам да се бия срещу лунните лъчи. Искам Слънцето и Луната да сме аз и ти и в зората на любовта ни всеки следващ ден да се роди. Истината за мен си ти. Граница, която всеки ден минавам, защото искам да се науча че те заслужавам.

            Ще те наричам с красиви имена и дъгата за теб ще уловя, за да бъдеш облечена във всички цветове. За да има цвят всяко настроение. Ще бъдеш жълта като лимонено желание. Ще бъдеш огнено червена, като порива на страст  в мен. Ще бъдеш сиво синя, когато си далеч от мен. Ще бъдеш зелена като оцветена утринна роса по връхчетата на тревата. Ще бъдеш всеки цвят и всяка дума. Ще бъдеш всичко в мен, защото аз желая да съм всичко в теб. И добра ще бъдеш, за да бъда с теб добра. И ще бъдеш радост и тъга. Ще си за мен просто една.

            Всеки ден ще те обвинявам за това, че те обичам. Всеки ден ще ти подарявам по един слънчев лъч, по една капка горещ летен дъжд, по една детска усмивка. Всеки ден ще те събуждам с нежно прошепнатите думи "Обичам те!" и ще целуна вятъра, за да усетя миризмата на плътта.   

            Ако някой ден стане така, че аз застана на върха над пропастта и погледна към дъното, в търсене на твоите очи. И не намеря нищо освен тъмна тишина, ще се появиш ли, за да спасиш тялото ми от мъката на душата. Ще промениш ли черните ми мисли, за да родиш нови пламъчета в очите. Искам едно простичко "Да", което ще успокои сърцето и душата ми.