Какво е любовта? Може би просто още една от многото заблуди на човешкото съзнание или просто друг вид щастие. А може би една лъжа, в която вярваме. Не знам какво е тя...

Дали е лъжа, химера, болка, страст, заблуда или някое друго от хилядите чувства от човешката душа?

Може би е едно от най-хубавите неща, случващи се на някого. А вероятно е и едно от най-лошите... В един момент летиш високо в небето, без да имаш крила, а в следващия твориш свой нереален свят, съставен от теб и твоя възлюбен. В този единствен кът цветята творят една райска градина и никога не увяхват, самата личност се променя до неузнаваемост в опита си да достигне духовно извисяване и самоусъвършенстване. А коя е стъпката за съхранение на обаянието от подобен неестествен свят? Дали игровите отношения между Аза към Другия или просто една чудесна багра, наречена любов?

Още преди да си срещнал любовта, знаеш, че е някъде там и те чака. Просто не си сигурен, че я искаш. Не знаеш дали си заслужава да бъдеш наранен, да изпиташ хиляди малки или големи болки заради незначителни или важни неща. Не си сигурен и бягаш, и бягаш, и бягаш, стотици хиляди пъти бягаш... но от какво? От нея – магьосницата, от любовта!

Но те преследва и колебанието. Не можеш да избягаш от това да си човек. А бидейки човек, ти грешиш и мразиш, и обичаш. Кому е нужно такова раздвоение? На никого. И все пак го изпитват не малко хора. Не можеш да ги вразумиш. О, дори и не опитвай.

Колко е трудно да отдадеш сърцето си на някого, да превъзмогнеш страховете си, да получиш доверие и да обичаш... и да станете едно цяло. Когато си влюбен, нямат значение нито миналото, нито бъдещето. Ти притежаваш целия свят в Него, в онзи до теб, който копнее да те докосне, да хване ръката ти, да те прегърне, да те целуне... И не света, а Вселената става ваша... Всяка дума е една звезда, всяко казано с любов изречение - цяло съзвездие и любовта осмисля целия ти живот.

Когато видим някого за първи път, ние първо се влюбваме в образа на другия. Постепенно почваме да го опознаваме и да се влюбваме в него. Харесваме образа му, начина му на държание. Всичко в него е идеално за нас. Опознавайки се все повече, осъзнаваме дали обичаме човека до нас. Мислим с неговите думи, чувстваме го близко до нас и усещаме настроенията му, макар да е далеч. Двамата ставате едно цяло.

Любовта прави света по-красив и по-щастлив. Как да позная кога тази красива забрава е искрена и истинска? Дали не е заблуда, или просто увлечение? Дали не е нещо, съществуващо само като луда заблуда? Не, не, та нали изпитваш чувства. Именно несигурността в чувствата въвежда съмнението. Какво да направиш? Забрави философския въпрос «какво е» и се отдай на чувството да обичаш.

Тя може да долети през океани и морета и да те докосне нежно по лицето, а после да отиде към ума и сърцето ти. Разбираш ли другия, отдаваш ли му времето си и опитваш ли се да му помогнеш с каквото можеш, това значи, че го обичаш. Една истинска любов оцелява независимо от разстоянието и времето. Тя е винаги жива в сърцето на двамата. Изживяваш магията на всеки миг под дъжда от розови цветове.

Какво означават думите „обичам те”? Колко ли пъти си задаваш въпроса истина ли са тези думи и продължаваш да търсиш все нови и нови отговори? Единственото, което проумях, е - да, има любов. Няма значение каква е тя - дали ще се разруши, или ще остане завинаги в прашните спомени на някой стар дневник. Тя остава следа в сърцето ти и няма да изчезне никога. Ще остане със своите пукнатини, падения и възходи. Но нужни ли са думи, за да изразиш любовта? Не... Стига само един поглед, един мил жест, едно чувство и думите стават излишни. Не е нужно най-милият ти човек да ти изрича нежни поеми, за да знаеш, че си обичан.

Да си обичан, означава да даваш все повече и повече от себе си без притеснение за личното Аз. Не те интересува мнението на социума, нито дали ще изгубиш своите постижения. Съществуват само едно единство – Ние. Да усещаш другия до себе си и да знаеш, че винаги ще бъде до теб в трудни моменти, ти дава опора и сигурност. Трябва да правиш компромиси и да даваш от себе си възможно най-много. Но дали е правилно да се жертваш? Въпросите, и те като думите заслужават да бъдат забравени напълно. Не можем да ги забравим така лесно. Но защо не опитаме? Живей за настоящето сега, не за вчера или за утре. Да, понякога да се отдадеш на мига е най-трудната и неразумна екзистенция. Колко пъти си повтаряш „не мисли сега, не сега”, а в съзнанието ти мислите плуват ли, плуват и се лутат между разума и рефлекса.

Воден от егоистичното си съществуване, човек е сам и почти никой не се вслушва в съветите на Другия. Почти никой не се доверява на другия, разчитайки само и единствено на себе си. Защото знаеш, че довериш ли се, губиш част от самостоятелността си и изоставен отново на широкия път, наречен живот, не можеш да се справиш така добре, както си можел преди без чужда помощ.

И все пак може би има и малко любов. Към кого ли? Към приятелите, към обичания човек, към семейството. Да, със сигурност има, но доколко е силна тя? Това можем само и единствено ние да разберем, вслушвайки се в сърцето си. Не е лесно, но успеем ли веднъж, никога повече няма да имаме толкова големи съмнения. Остави мислите си и не мисли сега, недей, заспи и забрави, остави се в прегръдката на нощта и греещата звезда. Нали сега е тук любовта. Не мисли, че всичко ще свърши. Ами ако продължи - до теб завинаги заедно?!

Да, ще те търся... Когато се изгубиш в себе си, дори да си далеч. Ще те усетя аз във вятъра и ще те намеря в песъчинката, душата ти - чиста и омайна, ще спомням си аз. Ти си вятърът, ти си луната, слънцето, земята, ти си всичко, което мога да видя и докосна. 
И дори никога повече да не те видя, няма да те забравя.

Ти си тук, в моето сърце!