Всеки човек може да бъде мрачен, но не е ли по-добре да бъдем усмихнати, да се радваме дори и на най-малките неща в живота. Да виждаме прелестните звезди, как сияят дори в най-тъмната и мрачна нощ.

   Да мечтаем, колкото може повече. Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Всеки човек има едно зрънце в сърцето. То разцъфва, когато сме добри и  си помагаме един на друг. Само трябва да допуснем до нас светлината и добротата и точно тогава ще се почувстваме свободни.

  През деня си имаме Слънцето, то ни показва, че трябва да сме благодарни, че се събуждаме, че имаме приятели, които са до нас и семейство, което ни обича. През деня сме спокойни, но нали след това идва нощта.

    Ами тогава?

    И нощта си има своите добри страни. Тогава на небето се появяват едни малки светлинки, които приличат на точки разпръснати в безкрайното небе. Те светят само през нощта, дори и в най-тъмната нощ. Те са като малки искрици в мрака, нови шансове за нов ден.

   Всеки сам избира дали в душата си да приеме мракът или светлината!