Представата, че заслужавам повече, отколкото получавам, е тежко заболяване. То е пандемия. (Човечеството никога не е било здраве. И човечеството никога няма да бъде здраве).
Психагогията приема, че болестта е същностната реалност на света. Но психагогията не желае да се спаси от тази реалност, както това се опитва да направи будизмът, а разбира света като своя живителна среда за съществуване.
Психагогът е паразит. Той се чувства добре в болното тяло и съзнава, че друго тяло, освен болното тяло, не съществува. И ако самото тяло си въобразява, че е здраво, докато не бъде засегнато от паразита, то психагогията е уверена, че паразитът се появява не като причина, а като най-характерната последица на болестта. Единственото "здраво" нещо на болното тяло е способността му да поддържа болестта си, така че да не умре, или да не оздравее.
Мирянинът е съставната градивна единица в болното тяло на света. За да не изгуби своя статут на единица (и за да не се осъзнае като нула) мирянинът "вярва" в тр ...