И този ден, както обикновено, се запътих сред гора от лица. Вървях по до болка познатите улици. Разминавах се с обичайните хора, които си мислех, че познавам. В общуването си усетих, че не съм същата, като преди малко, в моята крепост - дома ми. Опитвах се да се харесам на хората. Премълчавах неща които мислех, а казвах това, което очакваха от мен...
Замислих се... Защо го правя?! Защо не показвам същността си?
Това е МАСКА. Тази, която носим, за да постигнем някоя цел, за да се представим за такива, каквито не сме. Тя е фарсът, който играем пред света... И излизаме учудващо добри актьори в собствения си живот. Маската е лъжа, в която можем да затънем. Понякога хората се самозабравяме в ролите, които играем, забравяме кои сме, а най-страшното е да загубиш себе си. Ако не се познаваш, не можеш да опознаеш никой друг истински...
В този театър на животи и образи нараняваме с лъжите си, нараняваме дори и себе си...
Маската може да се използва за по-малка и не толкова значителна измама, както и за голяма, важна и пагубна такава. Това фалшиво лице е жестоко, защото то не е истина, то не е почтено. Така хората попадат в една масова лъжа, която носи само беди и разочарования.
Маската е лъжа, която се страхува от истината... С времето усещам как тя се пропуква, не съумявам да поддържам тази лъжовна игра и се разкрива същността ми малко или много. Този, когото съм лъгала, е разочарован, става подозрителен и отваря очи за всички заблуди, за които е бил сляп преди. Наскърбен от предателството, той търси обяснение. Обяснение, което не може да бъде дадено... лъжата няма предели... Това е игра, в която няма победители, а само победени, защото никой не печели от нея. Ето защо маската е абсолютно ненужна и нанася само вреди. Тя поставя под съмнение дори искреността, защото не можем да бъдем сигурни, че някъде там не се е скрила поредната маска!
© Вероника Братанова Todos los derechos reservados