МАТРИЦИТЕ НА НАШЕТО МИСЛЕНЕ
Не е тайна за никого, че довчерашната идеологическа йерархия на ценностите остави трайни следи в съзнанието на всеки от нас. Матриците на старото мислене си имаха своя логика, свои понятия, свой инструментариум от житейски хитрини; чрез тях човекът, в името на своето оцеляване, все пак успяваше да се промъкне и през най-невероятните теоретични конструкции, които му налагаше системата. Сега, когато същата тази система банкрутира и се разпада пред очите ни, в нашето съзнание остават трайни отпечатъци от всички минали и привидно отмрели форми на мислене, които ще ни съпътстват още дълго. Изглежда след всеки исторически завой в живота на отделния човек има и такава отсечка, в която той, принуден от обстоятелствата да прониква в новото, още дълго ще крачи със старите мисловни калъпи, независимо от волята си.
Образованието, което получиха две поколения българи, си беше затворена в себе си почти теософска система, която постоянно се напъваше да обхване всички земни и духовни явления, създавайки един фалшив образ на света. Нямаше сфера или област от живота, проникнати от догматичните метастази и теоретични мотивировки, отразяващи социалистическия блян за спасение на човечеството. Тази полунаучна митология си бе поставила непосилната задача да прекрои света, да претвори ценностите, да си измисли нови, а после да подмени първите с вторите, за да пребъдат те във вечността. Яловите семена на социалистическото митотворчество попадаха в учебници, речници и справочници, четяха се по катедри, издаваха се като научна литература, летяха из въздуха в разговори и беседи.
Затова сега, в края на двадесетия век, наши психиатри разгръщат за пръв път Фройд, учители по литература питат кой е Самюел Бекет, а лекари търсят нови лекарствени справочници, за да се запознаят с излизащите от десетилетия на Запад лекарства. Една част от интелигенцията е на път отново да "открива Америка", да изучава световните дадености, материални и духовни, да ги преоткрива и насища със съдържание, каквото те отдавна имат. Е, в това няма нищо лошо. Но има и една друга част от интелигенцията. При нея матриците на старото мислене са оставили такъв дълбок отпечатък, че останали докрай духовни далтонисти. Тези хора продължават да крещят, че светът е само чернобял.
На тях сякаш никой не може да помогне. Сред отрупаното и претоварено със задачи и сложност ежедневие, думите им ще увисват безжизнени във въздуха, а самите те ще бъдат подминати от новото време, за да си останат като вкаменелости в старото.
Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ
© Петър Ангелов - ДАРЕВ Todos los derechos reservados
добре написано,с ясна аргументативна част и доказателство.
Извадил си доста верни изводи като цяло за проблема на днешното общество.