Метафората "Живот"
Метафората "Живот"
Забелязали ли сте как напоследък целият ни живот е една голяма метафора? Създаден да живее в съвършена хармония със себе си и със света около него, всеки човек сякаш се стреми да води най-бруталната война. Хората с лека ръка разрушават живота си, приятелствата си, кариерите и дори планетата, на която живеят. Водим модерна война, много по-опасна от кръвопролитните битки от миналото. Воюваме със себе си и се самоунищожаваме, без дори да осъзнаваме последствията. Казваме "Искам да бъда щастлив" а единственото, което правим, е да продължаваме с всички сили битката. Дори не осъзнаваме колко лесно си живее без лъжи, без интриги, колко много можем да постигнем по правилният начин и с правилните мотиви.
Всеки ден виждам все по-ясно масовата епидемия, обхванала човечеството. Комерсиалните мотиви, убийствените амбиции и жаждата за власт вече не са рядкост. Същевременно всички се чувстват нещастни без дори да знаят причината или да се замислят за решението. "Живеем" само на документи. На практика повечето от нас просто съществуват.
И там горе на небето Господ гледа в какво се е превърнало неговото велико творение и една малка сълза тихичко се стича по бузата му. Ангелите вече рядко слизат на земята, от страх да не бъдат пометени от урагана на днешното общество. Само стоят и наблюдават как една велика идея се самоунищожава, давейки се в собствените си болни амбиции и лъжи. А там някъде, доста по-високо от небето, много, много надалече от земята, един друг вид се смее с глас на нашето понятие "разумни индивиди".
© Адриана Миткова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ние сме ангелите
Адриана, много ми хареса есето ти. Бъди здрава! -
абе и вокал имаме, ама нищо чудно да се удуша, докато пея... не вярвам атмосферата на Марс да е пригодена за рок :Д
-
Благодаря за оценката Относно Марс - дано търсят група. Ставаме барабанист и пианистка, май ни трябва само бас и вокал :D :D
-
добре е написано, гледала си да избягаш от клишетата, всяка фраза е естетически издържана, хареса ми, поздрави
относно Валентин: не смятам, че сме най-изперкалата нация, всички хора сме такива, където и да отидеш има и добри, и лоши хора... просто на някои места са повечко лошите, както е в нашия случай
иначе относно Марс... проучете дали се търсят поети-барабанисти и ми пишете! :-Д -
Размишленията ми са отражение на света около мен. Естествено всичко е до голяма степен хиперболизирано, нямам идея как е по света, само се надявам да не продължаваме в същият дух. В противен случай си купувам еднопосочен билет за Марс :D :D
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
(тема от първи издаден ръкопис "Тихата война на човешкия разум...", автор Пламен Дилов)
За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие варира в различни темпове – бавни или бързи, в зависимост от съгласуването на сценарийните постановки, написани от съдбата.
Какво е матрица на човешкия разум?
Това е мислена сфера, на която постоянно съзнанието ни се ангажира да поставя различни герои, като тези герои изпълняват роли, диктувани от подсъзнателните слоеве на разума... Резултатът от ролите на героите – са в граници на чувствителни действия, повлиявани от външни фактори, като основен фактор е съдбата, която лице в лице се изправя човекът – основният герой... А кои са тези герои, поставени от съзнанието на тази матрица? С каква цел те се раждат и живеят в разума ни? Дали те не са бъдещите клонинги на човека, който в реалния свят, заобиколен от собствените си открития не плануват да продължат съществуването на човешкия род, като тези клонинги - се планува предварително програмата и целите да обявят началото и края на войната на човешкия разум срещу хорския разум...?
Ако сме биологичен експеримент на еволюцията – тогава е невъзможно да се възприема съществуването на тази матрица, поради това, че еволюцията няма да позволи унищожаване на природните ресурси, които в момента човечеството извършва. Ако възприеме човешкото ни съзнание, че сме само биологичен експеримент на еволюцията – то сега светът, изграден от нас щеше да е съгласуван с природните закони... А природните закони са част от съдбата и са над човешките...
Но остава загадка: Защо биологичната еволюция е родила човечеството да бъде част от природата? Или това е затворено пространство, в което постоянно се създават експерименти?
Или да приемем, че поднатиск на еволюцията - човешкия разум създава матрицата?