"... Навътре в морето, навътре в морето. Към безтегловността на дъното, където сънищата се сбъдват. Там се сливат две желания, за да се случи исканото -твоят поглед и моят поглед да се повторят като ехо без думи, все по-дълбоко и все по-дълбоко... Да проникнат през всичко - през кръвта и през костите.
Но аз се събуждам винаги и всеки път бих искал да не съм жив... За да съм с устни, оплетени в косите ти."
Това е стихотворение, написано само с устни.
Рамон Сампедро, (1943-1998)
испански рибар, след нещастен инцидент прекарва 29 години от живота си парализиран на легло.
Обиква две жени.
Не може да погали нито една от тях...
Получава писма от цялата страна.
Не иска да е в тежест на никого, макар че близките му всеотдайно и с много любов се грижат за него.
Той не е смъртно болен – той е тъжен до смърт...
В едно друго свое стихотворение Рамон пише:„Мечтите се превърнаха в среднощен кошмар...”
Невъзможността той сам да даде нещо повече от себе си го смачква. ...