Здравейте! Днес ще ви разкажа за един мой учител, който не е човек, а куче. Аз живея в къща. Имам си двор. Намирам се в съседство с други хора, които също живеят в къщи и също си имат дворове, понеже градът ни е сравнително малък и го позволява.

      На терасата на моите съседи живее едно куче, болонка. Тази тераса „гледа” точно към пешеходната пътека, по която трябва да мина, за да се прибера вкъщи, или съответно да изляза. Случва се така, че когато минавам по тази пътечка, неминуемо се срещам с четириногия приятел.

        А той не спира да ме лае. Лае ли, лае. В един момент започна да ми става неприятно да преживявам подобно нещо отново и отново. И така реших да направя нещо по въпроса.

         Подхванах вътрешния си диалог така: „на базата на това, което съм изпитал и прочел, съзнавам до някаква степен, че човекът е отговорен за всичко, което го спохожда. И в зависимост от мислите си и отношението към нещата, той преживява това, което преживява, като всичко се привлича към него от Закона за Привличането.

       Това куче ме лае и щом това ми се случва, значи аз съм го привлякъл към себе си по някакъв начин. Приемам това и ако искам да преживея нещо различно, трябва да мисля различни мисли, трябва да променя отношението си към ситуацията, ако искам ситуацията да се промени.

       Безсмислено е да се опитвам насила да го накарам да спре да ме лае, защото това, с което вътрешно и външно се боря, нараства по силата на Закона за Привличането. Следователно трябва да намеря някакъв хармоничен, мирен начин за решението на този въпрос.

       Е, добре! Какво искам? Ами искам да си минавам спокойно по пътечката. Искам вътрешно да се чувствам хубаво, докато минавам покрай кучето на съседната тераса. Искам да имам мир с това куче!”

       При което ми хрумна нещо интересно: „чакай малко! Моето вътрешно състояние зависи от това, с което занимавам съзнанието си, а не от това, което кучето прави. И спокойствието ми не се нарушава от лаещото куче, но от това, че му обръщам внимание.

        И следователно, ако искам да бъда спокоен и да ми е хубаво, докато минавам по пътечката, просто трябва да намеря начин да извадя лаещото куче от обсега на вниманието си и вместо това да се насоча мислено към нещо различно, към нещо, което може да ми послужи, да ми донесе равновесие по този въпрос.”

        След това започнах систематично да прилагам на практика хрумването си. Всеки път, когато минавах покрай четириногия приятел и той започваше да лае безмилостно насреща ми, просто си представях, че ставам прозрачен и неговият лай минаваше покрай ушите ми.

        Или пък веднага започвах да си тананикам някаква песен на глас, само и само да отвлека вниманието си от малкия учител. Или пък просто му се усмихвах и му пращах любов.

        И така с малко упражнение лаят на кучето ми стана безразличен, и спокойствието ми по този въпрос се появи. И ми беше хубаво, докато минавах покрай него, без значение дали ме лаеше или не.

       Какво стана ли? Ами мина се известно време и малкото рошаво същество замлъкна. Много ми е любима следната метафора: „представете си играта тенис на корт. За нея са нужни двама играчи и ако единият от тях спре да излиза на тенис корта, то рано или късно другият ще се откаже, защото как може да играе сам, когато няма кой да му връща топката обратно.”

       И така, един от постулатите на Закона за Привличането* гласи: нищо не влиза в твоя свят, освен ако не му отделиш част от вниманието си. Нищо не може да се задържи в твоя свят, ако оттеглиш вниманието си от него (като го насочиш към нещо друго), защото ти си творецът на своята реалност и всичко идва при теб по силата на твоята съзнателна или несъзнателна мисъл. Такъв е Законът.

  *ако искате да разбере повече за това как да поемете съзнателен контрол на изживяването си, можете да се насочите към книжния ни пазар, на който има доста литература по тази тема. Ако искате също да се запознаете със Закона за Привличането, предлагам като лично предпочитание книгата – „Законът за Привличането” на Естер и Джери Хикс