Имало едно време, в далечно кралство, един цар, чиято дъщеря много обичала да чете. От изгрев до залез тя стояла в огромната библиотека и четяла книга след книга. Това радвало баща й, но и го тревожело, понеже принцесата не общувала с никого, освен с листите. Тогава царят заповядал на поданиците си да изобретят нещо, чрез което дъщеря му да може да трупа знания и да комуникира с други хора по света.

   Събрали се много мъдреци и учени от цял свят, за да представят на краля това, което иска. Ден и нощ те работели, умували и изпробвали. След дълги опити, царят получил дългоочакваното изобретение.

   Един ден извикал дъщеря си при себе си и й го показъл - това било компютъра. Първоначално принцесата не харесала подаръка на баща си, но когато й обяснил как действа и какви предимства има пред книогите, тя се съгласила.

   Като всяко ново нещо, това й грабнало интереса и тя забравила огромната библиотека и книгите, с които до вчера опознавала света. Сега вниманието на царската дъщеря било насочено единствено към новата придобивка. Кралят много се радвал, че дъщеря му не прекарва вече целия си ден в библиотеката, а общува с хората по света. Всички били щастливи, освен книгите. Те усещали, че вече са станали непотребни и малко по малко губели красотата си под слоеве прах, който падал върху тях като сняг сред зима.

   Така минавали дни, месеци и години, а книгите все повече и повече се заличавали под праха, а принцесата нехаела за своите приятелки, от които е научила толкова много. Минало се време и в това далечно кралство, компютърът станал масово средство за общуване между хората и вече никой не докосвал книгата. Народът смятал, че от компютъра се научава много повече и дори вместо да прелистват пожълтелите страници на книгите, те хващали мишката на компютъра и щракали върху всичко, което ги интересува.

   Така минавало си времето, докато в царството не се появил млад принц, който искал да се ожени за царската дъщеря. Принцът имал само едно условие - принцесата да покаже колко е умна. За целта тя трябвало да участва в турнир, в който да се изправи срещу една селянка от кралството на бъдещия жених. Дошъл дългоочакваният ден. Изправила се царската дъщеря срещу съперничката си и започнала надпреварата за знания. Не след дълго турнирът приключил, но победителката не била принцесата, а обикновеното момиче. Дошъл царят, за да разбере от къде има толкова знания това селско девойче. За всеобщо учудване, то не бе чувало нищо за компютър, а единственото нещо, което познавала били книгите.

   В този момент принцесата и баща й разбрали грешката, която са направили - да се откажат от книгите. Царската дъщеря се затичала към библиотеката, но когато отворила вратата, в стаята имало само прах и паяжини. Книгите вече не личели къде са, защото забравата носи единствено тъга и безличие. Когато библиотеката на двореца била почистена и книгите отново се виждали, принцесата посегнала към тях, но разлиствайки пожълтелите страници видяла, че букви вече няма, а само празни листи. Тогава всички в кралството  осъзнали, че книгите са като истинските приятели - оценяваш какво си имал, едва когато го загубиш.

   Затова, мили хора, пазете и ценете книгите, защото те са прозорец към света и няма нищо по - добро от тях. Научите ли се да уважавате книгите, ще се научите да уважавате и приятелите си, защото единствено те ще ви помогнат  и ще ви разкрият  красотата на света. Запомнете, че не компютърът ще ви издигне в очите на другите, а интелекта ви, който можете да почерпите само от едно място - книгите. Нека не допускаме грешката мишката да изяде книжката.