Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките еднакви. Единствените неща, за които мислеше, бяха работата и семейството. Все по-рядко Ивайло се впечатляваше от нещо – нищо вече не го изненадваше. Преди няколко дни, както винаги, той гледаше новините. Даваха репортаж за няколко стареца, които бяха организирали демонстрация против компютрите и навлизането на все по-нови технологии, които заместват книгите. Протестът беше под надслов „Мишката изяде книжката”. Няколко минутният репортаж изтече бързо, и привидно не направи голямо впечатление на Ивайло. Той продължи вечерята си, която винаги се състоеше по едно и също време, по един и същи начин, и с един и същи човек – жена му. Синът на това обикновено семейство беше също толкова обикновен – казваше се Мишо, беше на 17 години, обичаше купоните и мразеше училището. Той – като типичен тиинейджър, се бунтуваше постоянно и срещу всичко. Имаше много приятели и беше много известен в училище. Този имидж, разбира се, се поддържа много трудно и Мишо не изпускаше възможност да направи някоя глупост в училище, с която да „възхити” приятелите и приятелките си. Стремежът и огромните усилия, които родителите му полагаха, за да го образоват и да му осигурят приличен живот, сякаш оставаха неоценени. Мишо никога не благодареше за нищо на майка си и баща си, напротив – правеше всичко възможно, за да ги ядоса. И не му беше трудно! Доста често Ивайло наказваше сина си и го лишаваше от нещо ценно за него – компютър, телевизор или МР3.
И така, в един хубав пролетен ден, след кратък скандал, Мишо бе наказан и не му бе позволено да излезе. Скандалите в това семейство ставаха все по-чести... и по-безмислени. Ивайло усети това и се замисли за своята роля на баща. Дали той не беше причината за поведението на сина си? Може би не му отделя достатъчно време? Така Ивайло на принципа ”по-добре късно, отколкото никога”, реши да изгради по-топли отношения с Мишо. Бащата отиде в детската стая и се поинтересува какви домашни има синът му.
- Трябва да пиша доклад по история на тема „Априлското въстание”. – отговори Мишо с видимо отегчение.
Ентусиазираният баща видя в това перфектна възможност за сближаване. Той седна до сина си, който играеше на някаква компютърна игра.
- Хайде! Аз ще ти помогна за доклада. Нека го напишем заедно!
- Сега?!
- Да!
- Заедно?!
- Да!
- Добре, тате! Хайде, щом искаш, да напишем “заедно” в Гуугъл ”Априлско въстание” – подхвърли иронично Мишо и на лицето му се изписа задоволство от оригиналната шега.
Ивайло се замисли за няколко секунди, след това излезе от стаята. В главата му изведнъж изскочи онзи репортаж за протеста срещу компютрите. Младият баща се замисли за ролята на книгите, които не присъстваха по никакъв начин в живота на Мишо. Компютърът ги бе изместил напълно. Та това беше толкова ненормално! В главата на Ивайло нахлуха спомени от детството, когато книгите бяха нужни и ценени, когато детските забавления бяха игрите на криеница и джаминки, не някакви безполезни и глупави компютърни игри. Ивайло толкова се развълнува, че жилите на лицето му започнаха да мърдат и да му придават комичен вид. Той реши да направи нещо за сина си. Беше длъжен да направи нещо, защото в противен случай съществуването на сина му би станало непотребно и безмислено. Ивайло реши да ”изненада” Мишо, като му купи няколко книги, с чиято помощ да напишат доклада по история. Загриженият баща изтича до кварталната книжарница. Като влезе, Ивайло усети типичната за всяка книжарница миризма на хартия и изпита огромно удоволствие от това.
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезе от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Задоволството му от стореното бе видимо. Най-после, след толкова време, Ивайло се чувстваше полезен. С нетърпение той влезе вкъщи и побърза да покаже „изненадата” на Мишо.
- Ето, виж какво ти купих!
- Книги. Хм... и за 'кво?
Ивайло погледна сина си в очите и видя празния му поглед, в който беше изписано безразличие и отегчение.
Бащата хвърли книгите на леглото и излезе от стаята. Той се почувства безпомощен и безполезен.
“Да - мислеше си той, - мишката наистина изяде книжката...”
© Анна Todos los derechos reservados
Написала си много хубаво есето - браво!