Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбока древност и лично на мен ми е трудно да кажа, кой точно я взема пръв на въоръжение /може би недоказаните все още, като екзистенция, атланти/. Но в древна Гърция, без съмнение, Аристотел я развива в най-висша степен. Това е същият онзи Аристотел, който заявява, че: "природата не търпи празно пространство" и с това гениално предсказва наличието на невидимия свят, днес обект на изучаване от квантовата механика. Това е същият онзи Аристотел, който заявява, че: "образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите". Това е същият онзи Аристотел, който възкликва, че "най-тъжната гледка на този свят е бедният старец". Това е същият онзи Аристотел, чийто епохални трудов ...