Младостта - песъчинка в пустинята на живота
(есе)
Младостта се рони в шепите ми... Бавно, но неусетно, изтича между пръстите ми, а аз нямам смелостта да стисна ръка в юмрук и да извикам: ”Днес ще живея!” Всеки миг потъва в необятното пространство на миналото, чезне безвъзвратно, а аз стоя отстрани и безучастно наблюдавам как времето краде от мен. Всяка неподарена усмивка е песъчинка – пред себе си имам пустиня, всяка непротегната за приятелство ръка е полъх на вятъра – край мен бушуват бури, всяка неизречена блага дума е писък, от сподавени крясъци вече онемях... Младостта отлита от дланта ми като гълъб, но аз не мога да го спра... Надеждата ми се изпарява като въздух… Усещам празнина в гърдите си и от тази пустота ме побиват тръпки... Вярата си отива от мен като гостенин – аз ли я отпращам по незнаен път?! Какво ми остава тогава – гола като просякиня душа, изгубила своите богатства, пропилени години, които назидателно ми сочат с пръст грешките ми... а те не са много, само една е – стр ...