Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всички ние сме обречени да не достигнем до какъвто и да било отговор, защото просто сме част от един странен, ужасен и неразрешим кръг, който никога няма да ни даде отговор на въпросите защо инстинктивно ни е страх от смъртта, защо физическото ни съществуване изобщо ни интересува. Дори аз не мога да разбера защо, ако Смъртта се приближи към мен, толкова много ще ме е страх.
Ох, всички сме глупаци и недостойни. Но недостойни пред кого? Пред глупавото човешко -"мравешко" общество ли? Или пред себе си? Не! Отговорът е, че всички сме еднакво безсмислени, независимо дали се считаме за достойни или недостойни. Незасивисмо дали някакви си там глупаци ни считат за достойни или недостойни. Не хората са т ...