12 sept 2005, 22:42

“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях” 

  Ensayos
7816 0 0
3 мин за четене
“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях”
“Антигона”-Софокъл


“Господи(...)какво представляваме ний-ттвоите малки подобия ,пъплещи по тази нищожна планета ,кръжаща около една банална звезда ,забутана в покаринините на някаква провинциална галактика ?”Колко странно нещо е човекът .Гениална,функционална,физическа,духовна,социална(дори понякога
банална) “машина”.Движим се сред тълпи от “нас си”,гледаме се всеки ден в очите-чуждите и нашите собствени и се мъчимм да разберем как “функционираме” и пак нищо не разбираме.И всеки си остава “сам”,продължавайки да кръжи около своето собствено “слънце”,в своя собствена вселена.
Странно нещо е човекът....
Във физическо отношение “човешката система” е наистина възхитителна .Просто гениално координирана –учените все още не могат да се начудят на човешкия мозък( и едва ли някога ще успеят) и начинът му на функциониране. Но мозък
Нямаме само ние,и маймуните имат,разликата е друга.”Човешката система” включва и нещо важно,съштествено-дух,душа,божественост-кой както го възприема.Човекът е чудо на природата-да,съгласна съм до толкова, до колкото
Можем да смятаме ,че човек е създаден като по-сложна систем с по- сложна цел.
И нека не забравяме ,че това “чудо” е еволуиращо и както бързо се устремява към прогрес, със същата скорост върви и към регрес.Това ме кара да се замисля по-задълбочено върху “чудността” и непонятността на човешкия род.Всички чудеса са ни непонятни ,всичко непонятно е чудно....
Ако се ограничим и разгледаме човешката история в рамките на общоприетите
четири-пет милиона години пр.Хр. до наши дни ще,без да се задълбочаваме в развитието на определени цивилизации,то спокойно може да се твърди,че човек е
постигнал голям прогрес на техническо,социално,културно,историческо,духовно и
много други равнища.Но ако се насочим към окултните разбирания ,според които човек съштествува на Земята много преди тези четири-пет милиона години,то с известна доза задоволство установявам,че хората от сегашната “раса” са едва в началото на какъвто и да е прогрес(може би предимно на духовния).Бихте се учудили какво ми доставя удоволствие във факта.Ами самият конфликт ,в който влиза с научното и рационално мислене.Защото колкото и абсурдно да звучи за всички рационално мислещи ,то пътят ,който човечеството смята ,че е изминало,се превръща в неутъпкана пътека,която има да измине в бъдеще.За сега човечеството е като “смущаващ укор към небесата”.Бихте задали въпроса :”Как?”,”Нали,всичко
това противоречи на тезата?”.
Не,не противоречи-“Играем си на всемогъщество,а знаем ,че макар потенциалът да е скрит някъде в нас ,тои за винаги ще си остане недостъпен”.Точно тази заблуда за надмощие отвежда човечеството далеч от “чудната” му същност.В Библията пише ,че Господ създал човека по “свой образ и подобие”,ако това е така ,то следователно хората носят нещо “божествено”Именно то е наречено –душа ,дух.Заблуждавайки се колко далеч сме стигнали с нашите атоми ,ядрени оръжия,ракети,капитали,алианси,компютри, генни модификации и лекарства против смъртоносни болести приличме на съвременни вавилонци.Нима наред с условния прогрес не върви и безусловен регрес ,нима сремежът на човешкия род за по-добър живот ,за повече щастие не се е превърнал в стремеж за задоволяване предимно на материално потребности,нима движеща сила в света не е капиталът,плод на същия материален и тленен свят?.”Какво представлявт(...) нашите земни битки,нашите омрази и стардания,жалкитени боричкания за власт,за слава и богатства?Забелязва ли ни някой- поне толкова колкото ний забелязваме в полето мравуняка,където същите исторически битки върлуват?”.Защо сме създадени и надарени с разум и чувства,ако цялото ни съществувание се изчерпва в борба за насъщния ,за придобиване на материални блага.Веднага би се появил упрекът ,че не всички се стремят към това и щебъде основателен.Но огромна част от населението на Земята –напротив,а то е съставна част на човечеството ,като единица.
От направените по- горе разсъждения за съществуването следва,че човек е “чудо”,когато е близо до божествената си природа,когато материалния свят отстъпва на заден план пред духовния.
Човекът е странно нещо...Трудно се да се направи реална преценка за човешката “раса”и мястото и в космическия ред,Дали е “чудо”или не-надали скоро ще бъде благословена да прозре.
Дали зад “чудното” съществувание стои гениален замисъл и какъв е тои?За отговорите на тези въпроси можем само чудно да се чудим и за кои ли пореден път да се питаме:”Богове ли сме или мравки?”


Използвани цитати:
“Богове и мравки”-Стефан Цанев

© Бияна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??