Моето постмодернистично виждане за любовта
Любовта - всички я възвеличават, всички я възхваляват, тя те кара да летиш, животът става хубав, става песен... но истинската, голямата любов, или пък първата, не е ли почти невъзможна в наши дни?
Въпросът е може би риторичен. Незнайно защо, но колкото повече човечеството напредва, колкото повече технологиите се усъвършенстват, за да се улесни животът ни, всъщност го затрудняват. Защото заместват хората и ние предпочитаме машините. Любовта в наши дни, за жалост може би, казвам може би, защото все пак има някаква надежда, че това, което излагам не е истина, е отстъпила на заден план пред кариера, пари, обучение и т.н.
Не един и два са случаите, когато двама влюбени са принудени да се разделят поради това, че "пътищата им се разделят". Е, как така разделят? нали за любовта няма прегради?! И ето в този момент пред любовта застават парите или пък кариерата, а още по-болезнено е, когато технологиите застанат помежду. Защо ли? Разбира се, между двама влюбени винаги има недоразумения, караници, момичето не обича това, че момчето гледа футбол, момчето пък - че момичето постоянно се гримира и задава въпроси като "Дебела ли изглеждам в тези дънки", и стриктно следи всеки негов поглед. Да си представим следната ситуация: момчето открива една машина, наречена компютър, сяда пред нея и започва да се забавлява. Постепенно любовта му към компютъра нараства все повече и той открива редица негови предимства пред момичето. Та тя е само бледа сянка срещу това, което е компютъра. Първо - той никога не те ревнува, не се сърди, ако не му обръщаш внимание, не ти се кара, че пак не си си прибрал чорапите и не иска пари просто ей така. Второ - той е много по-добър събеседник, изслушва те, никога не те прекъсва и не се притеснява за това как изглежда. И в този момент момчето си казва: "Ех, да можеше да ми донесе и една бира от хладилника". Е, много скоро и това може би ще бъде възможно. Хмм... техниката все повече измества човешките същества, човек предпочита да бъде сам, да не бъде нараняван. Смешно, но жалко и трагично.
Но нека погледнем какво се случва при момичето. Най-после няма кой да се връща пиян и да оповръща цялата къща, кой да разхвърля. Вече мамичето ще готви само за себе си, а не и за онзи егоист, който никога не оценява труда, който е положила. Няма дори кой да я понатупва от време на време, няма го онзи, който се е мислил за господар. Но все пак нещо трябва да го замести. Какво ще да е това? Ами че много просто - вибраторът. Предимствата му? Много са: първо - той винаги е много нежен, подчинява се на желанията на момичето, не е егоист, изпълнява съпружеските си задължения, мислейки повече как да удовлетвори съпругата, а не само себе си. Второ - той не се поти, не мирише и не грухти като свиня в леглото. Жалко, отново жалко. Вярно мъжът и жената все пак имат нужда един от друг, поради простата причина, че все някой трябва да пере, да мие чиниите, и да изкарва пари. Мъжът и жената имат нужда един от друг, но не защото се обичат, любовта вече я няма. Заживяват заедно, но не си мислете, че се обичат, всеки от тях води със себе си своята любов: мъжът - компютър, жената - вибратора. И живеят просто, защото само когато двамата са заедно могат да създадат поколение. Но мисля, че и тези проблеми в скоро време ще бъдат решени. Ще станем свидетели на едночленни семейства, в които някое чудо на техниката изпълнява всичката работа, без да изисква каквото и да било от нас. И мъжете, и жените ще забременяват изкуствено, ще износват плода си и ще се радват на децата си. Ех, ако можеше да се отървем и от тях, един разрушител на така създадената семейна идилия. Но това е друга тема. Мъжът и жената ще бъдат ненужни и дори в тежест един другиму, те самите също ще са се роботизирали.
Е, това е моето виждане. Дано да греша.
© Лъчо Узунов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много добро есе,бих казал!За съжаление може би братовчед ми е прав...любовта се забравя от хората,което е много жалко
-
Да знаеш , и аз мисля ,че май това, което си писал е по-скоро МОДЕРНИСТИЧНО,или може да се каже и реалистично.....,за съжаление!Харесах това, което си изложил като мнение!Поздравче!
-
Преди всичко, искам да Ви благодаря за това, че изразявате мнението си. И да, аз също вярвам и се надявам, че това, което съм писал не е реалност и няма да бъде. Може би есето е като предупреждение, за това до какво бихме стигнали. И не на последно място, заглавието е "постмодернистично" виждане за любовта. А постмодернизма е течение в изкуството, според което всички чувства водят до болка и лоши последствия и спасението е да не се чувства. Малко гаднички идеи има това течение, но ми беше интересно тогава
-
Много пресилено, пич. Ама има една тенденция нещата с всяко следващо поколение да се изкривяват, изкривяват, до степен да се извращават. Така, че в основата си има истина и то не маловажна. Защото това са общочовешки ценности, които ни правят именно човеци. Пресилено за някои, но Истинската Любов е точно това - най-силното нещо. Не е по-различно от онези средновековни розови романчета с принца на бял кон и красивата принцеса. Просто епохата е различна. Тази висша любов не може да бъде разбрана от неусетилия я човек и не може да бъде окована. Друг е въпроса колко често се среща днес...
-
Аз пък мисля, че това е крайно песимистична гледна точка. И искрено вярвам, че няма да стане така. Може би ще има и такива. Но не всички, не болшинството, не някакъв впечатляващ процент(5-6%). Човекът не може да се измести. Най-малкото нито компютърът, нито вибраторът мога да те гушнат, да ти кажат нещо мило(или уникално тъпо), да ти се усмихнат или да помогнат активно в решаването на твой проблем(пак зависи от проблема). Можеш в нета да избягаш от всичко за период от време. Но това всичко ще ти липсва. И след време ще се върнеш отново (: Просто съм убедена.
Поздравления за есето! -
ТЪЖНО Е ДА,НО ВСЕ ПАК Е ВЯРНО.
-
вярно е, колкото и да е тъжно
-
доста реалистично и вярно. И аз се надявам това да не стане реалност но то вече е
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
