Когато става дума за пеене на песен, няма такова понятие като днес. А със мотивация като тази, да опееш родината си, дала ти всичко и направила те това, което си, всъщност става още по-лесно. Всеки може да пее за родината си, стига да осъзнава колко много означава тя за него. Ако да напишеш песен за родината си за един творец това е предизвикателство и въпрос на вдъхновение, то за един емигрант това е ежедневие. Естествено зависи и от самия човек, до колко добре е възпитан нравствено и на това да обича родината като майка, защото тя също е един вид майка. Не малка част е и това да почиташ родното творчество, както и всичко друго, що е родно. Все пак по-добро вдъхновение от песен, изпята по темата, която разработваш - просто няма :) И все пак не може всички да са като нас, музикантите, защото повечето хора приемат музиката за даденост и рядко вникват в нея така, както го е направил самият и автор. Всеки един велик писател може да скалъпи подобаващ текст, както и всеки велик музикант може да направи от него песен (а после и продуцентите пари), но се боя, че идеята е да използваме сърцата и душите си. Ако обичаш и почиташ родината си, то ти във всеки един момент си в състояние да сътвориш произведение на изкуството и без да си професионалист. Разбира се, ако трябва да сравняваме днес със времето, в което са творили Ботев и Стоянов, то естествено ще има много разлики, защото се предполага, по стихотворениятa им, че те са живеели за родината си. Родолюбието от тогава до сега е паднало с поне няколко хиляди пункта, но все още се намират тези така "заблудени" творци, като Емил Димитров, за които държавата, в която живеят, не е просто дупката, сътворена от други "творци" - политиците. Страната ни е нещо уникално, но всички я приемат по различен начин, а някои просто си я отхвърлят... Песента и родината са неща, които или са в теб, в душата ти, или просто са част от скучното ти ежедневие, което псуваш чат-пат за раздвижване, но уви... Ако не можеш да погледнеш на светa, който те заобикаля, с око различно от това на човек, затънал до гушата в проблемите си, се боя, че за теб песента, както и родината са чужди, неодушевени вехторийки, някои хора ги наричат дори мръсно бельо. Не можеш да пееш за нещо, което не чувстваш и което ти се струва дори по-недостижимо и от слънцето. Може би това е съвременният проблем на нацията ни - не можем да се очистим от факта, че живеем на място, забравено от бога, не можем да проумеем, че всичко зависи от нас, а все някой друг ни е виновен, но това е съвсем друга тема. Тема без край и без мащабно решение и всичко опира до личността на човека... И все пак, не мога да не попитам как, аджеба, едно време хората са живеели в робство, не са знаели дали ще доживеят утрото, да чуят прегракналите до болка петли, даващи сигурен знак, че е крайно време всеки да си гледа работата, са успявали да започнат денят си с песен народна? Или това е само мит, а Ботев е бил загадъчен магьосник? Нима сега сме по-малко народ? На тези въпроси може би никой няма да ми отговори, НО знам едно нещо, аз съм българин и като такъв ще умра и ще пея за родината си така, както чалга певиците пеят за пари, (а ако трябва и силикон ще си сложа, стига това да доказва родолюбието ми де). Ще гоня мечтите си в родината си и може би ще умра с надеждата, че някой ден България ще е приемливо място за живеене. И дори ако се почувствам готов - ще напиша песен за родината си, която ще се пее навред из поколенията след моето и така ще стана безсмъртен. И все пак съм само хлапе, непокварено от тежкото битие на всеки трудещ се българин и с чистото си съзнание ще мечтая за един по-добър свят :)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.