8 dic 2006, 4:54
Моите душевни терзания
3 мин за четене
Моите душевни терзания
Защо всеки човек често се пита: "Защо правя така?", "Защо светът е такъв?"? И всякакви други въпроси със "защо?". Ами защото го интересуват. Пораждат съмнения и терзания във всеки един от нас. Често се питам: "Защо уча?", "Защо понякога правя нещо, което не искам?", "Защо изобщо съм се родила?". Преди не съм се замисляла откъде се пораждат тези въпроси. Просто ги има. Сега обаче знам. Предизвикват се от самия заобикалящ ни свят. Никой не може да скрие, че много необразовани хора се издигат и преуспяват в живота. Корупцията днес е нещо, срещащо се навсякъде, ежедневно. Но не само това ме отчайва. Самите управляващи потъпкват надеждата в мен и във всички останали хора. Повечето от училищата ни наподобяват развалини. Те са без парно, миришат. Не създават обикновени условия за учене. Хиляди са бездомните, сираците, безработните, тежко болните. Стотици са алкохолици, серийни убийци, наркомани или хора, с други сериозни проблеми. Но това не вълнува политиците. Нали те карат Мерцедес S-class, имат последен модел GSM и пътуват с чартърен полет.. Нека обществото пропада.. Нека младото поколение емигрира, търсейки по-добро бъдеще. Управниците не осъзнават, че, прогонвайки населението, те няма да има повече кого да унижават и ограбват. Няма да съсипват живота им...
Но не само имащите власт ме карат да губя надежда, да се страхувам. Самия свят, жестокостта и насилието ме плашат. Няма ден, в който водеща новина да не е, че е избухнала бомба, че е имало атентат или нещо подобно. Със страх излизам навън, да не би онтово да хвърлят поредната бомба. Но защо ли се страхувам? Та нали живея в 21-ви век. Би трябвало вече да съм свикнала. Но нима се свиква да живееш в страх? Нима това е необходимо?
Друга заплаха за света сме и самите ние, жителите му. Вече стана обичайно да съобщават, че непълнолетен е отнел живота на човек. С какво право?! Нима той го е създал?! А дори и така да беше... пак няма никакво право. Но това не го интересува. Нали си е отмъстил. Нали си е върнал парите, загубени на комар. Нали момчетата вече няма да се заглеждат по убитото момиче... Дали това им доставя удоволствие? Осъзнават ли изобщо какво са сторили? Най-често - Не! Защо ли? Защото почти винаги извършителят е подвластен на действието на алкохола, наркотиците или собствената си злоба. За тези необмислени и необясними действия политиците обвиняват родителите, медийте, телевизията. Други пък обвиняват самото общество и управляващите го. Но защо се отправят обвинения? Не трябва ли проблемът да се реши, а не да се търсят виновници? Виновни са всички. Би било трудно за една неуравновесена личност, живееща в свят, преливащ от насилие да запази доброто и човешкото в себе си и да не го замени със злоба, ненавист, агресия.
Това са част от въпросите, които вълнуват мен и цялото общество. Питам се защо изобщо живея? Има ли смисъл съществуването ми? Сега вече знам. ДА! Аз съм нужна на света. И не само аз... всеки един човек е нужен. Нали ние сме обществото. Нали ние трябва да променим света. Но това няма да се осъществи, ако повечето са отчаяни, уплашени. Ако нямаше такива трудности, наистина животът ни би бил по лек и приятен. Но ги има. Това обаче не означава, че ние трябва да свикнем с тях. Трябва да намерим начин да се преборим с тях. Това ще ни направи по-силни. Нали човек се учи от грешките си и черпи сили от препядствията в живота си. Затова - горе главите! Доброто ни чака, за да го възцарим отново над света!
Защо всеки човек често се пита: "Защо правя така?", "Защо светът е такъв?"? И всякакви други въпроси със "защо?". Ами защото го интересуват. Пораждат съмнения и терзания във всеки един от нас. Често се питам: "Защо уча?", "Защо понякога правя нещо, което не искам?", "Защо изобщо съм се родила?". Преди не съм се замисляла откъде се пораждат тези въпроси. Просто ги има. Сега обаче знам. Предизвикват се от самия заобикалящ ни свят. Никой не може да скрие, че много необразовани хора се издигат и преуспяват в живота. Корупцията днес е нещо, срещащо се навсякъде, ежедневно. Но не само това ме отчайва. Самите управляващи потъпкват надеждата в мен и във всички останали хора. Повечето от училищата ни наподобяват развалини. Те са без парно, миришат. Не създават обикновени условия за учене. Хиляди са бездомните, сираците, безработните, тежко болните. Стотици са алкохолици, серийни убийци, наркомани или хора, с други сериозни проблеми. Но това не вълнува политиците. Нали те карат Мерцедес S-class, имат последен модел GSM и пътуват с чартърен полет.. Нека обществото пропада.. Нека младото поколение емигрира, търсейки по-добро бъдеще. Управниците не осъзнават, че, прогонвайки населението, те няма да има повече кого да унижават и ограбват. Няма да съсипват живота им...
Но не само имащите власт ме карат да губя надежда, да се страхувам. Самия свят, жестокостта и насилието ме плашат. Няма ден, в който водеща новина да не е, че е избухнала бомба, че е имало атентат или нещо подобно. Със страх излизам навън, да не би онтово да хвърлят поредната бомба. Но защо ли се страхувам? Та нали живея в 21-ви век. Би трябвало вече да съм свикнала. Но нима се свиква да живееш в страх? Нима това е необходимо?
Друга заплаха за света сме и самите ние, жителите му. Вече стана обичайно да съобщават, че непълнолетен е отнел живота на човек. С какво право?! Нима той го е създал?! А дори и така да беше... пак няма никакво право. Но това не го интересува. Нали си е отмъстил. Нали си е върнал парите, загубени на комар. Нали момчетата вече няма да се заглеждат по убитото момиче... Дали това им доставя удоволствие? Осъзнават ли изобщо какво са сторили? Най-често - Не! Защо ли? Защото почти винаги извършителят е подвластен на действието на алкохола, наркотиците или собствената си злоба. За тези необмислени и необясними действия политиците обвиняват родителите, медийте, телевизията. Други пък обвиняват самото общество и управляващите го. Но защо се отправят обвинения? Не трябва ли проблемът да се реши, а не да се търсят виновници? Виновни са всички. Би било трудно за една неуравновесена личност, живееща в свят, преливащ от насилие да запази доброто и човешкото в себе си и да не го замени със злоба, ненавист, агресия.
Това са част от въпросите, които вълнуват мен и цялото общество. Питам се защо изобщо живея? Има ли смисъл съществуването ми? Сега вече знам. ДА! Аз съм нужна на света. И не само аз... всеки един човек е нужен. Нали ние сме обществото. Нали ние трябва да променим света. Но това няма да се осъществи, ако повечето са отчаяни, уплашени. Ако нямаше такива трудности, наистина животът ни би бил по лек и приятен. Но ги има. Това обаче не означава, че ние трябва да свикнем с тях. Трябва да намерим начин да се преборим с тях. Това ще ни направи по-силни. Нали човек се учи от грешките си и черпи сили от препядствията в живота си. Затова - горе главите! Доброто ни чака, за да го възцарим отново над света!
© Мария Владимирова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Мерси
-
Браво!
С теб съм!
бате Наско
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
