"Може ли да обичам някого и да го наранявам?"

Може, разбира се. Щом някой може да вдигне 200 килограма от лежанка или да влачи цял автобус, защо да не може нещо, на пръв поглед толкова простичко? Все пак всеки през живота си е изпитвал и обич, и омраза, и са го обичали и са го осмивали. Но нали, щом обичаме някого, искаме той да е добре? Това означава да не го караме да се чувства зле - да не го осмиваме. Но ако ние, най-близките му хора, не го правим, то тогава - кой? Дали по-лесно се понася да те нарани близък човек или някой, който не те познава? Ако използваме съветите на старите хора, то преди да обидим някого, трябва да се поставим на негово място и да видим дали ще се чувставаме добре. Но сега никой не го прави. А може би точно там се крие разковничето на добрите човешки взаимоотношения. Да вземем пример с любим човек. Приятен ли ни е? Да. Искаме ли да го нараним? Не. Ще ни е приятно ли, ако той ни злепостави? Не. А тогава защо го правим? И тъй като и този въпрос е риторичен, ще си отговоря сама. Осмиваме близките си, защото дейставаме повърхностно. Това - човекът е голямо животно. Гледаме само ние как се чувстваме и не мислим за хората от нашата кръв дори. А не трябва така. Трябва да уважаваме, с главно У, хората около нас, независимо дали са ни приятни, близки, простовати, селски, тъповати.

Има моменти, когато се налага да осмеем човек, за да стане смешно. Тогава може. Но извън тези моменти - не. Ето я и другата странност на човешкия род - не знаем кога да спрем и нямаме мярка. Но можем да тичаме 100 метра без да спираме, можем да скочим с бънжди, можем да се напием. Защо хората сме такива? Защо Господ ни е създал такива? Или може би ние сме си виновни за всичко. Може би сега, ако се върна на темата от заглавието ми, ще успея да се сетя нещо друго, а може би - няма. Може би трябва да осмиваме любимите си същества, а може би не. Може би ми се пие Фанта, а може би не. Всеки ще реши сам за себе си дали ще подиграва "любовта на живота си" или няма. Всеки ще реши сам, а може би - няма. Може би ще търси универсален и заучен отговор. Нека да използвам и още едно клише - трябва да правиш това, което сърцето ти чувства. Не бива да се доверяваш на другите, когато става въпрос за чувствата и взаимоотношенията ти с хората като цяло.

P.S. - Това мисля аз сега. Не знам дали ще го мисля утре или вдруги ден, но сега го правя. Не знам защо ми хрумна. Не знам защо го написах чак сега, когато вече не ми трябва за училище. Не знам защо ви пиша и това. Но знам, че мисля и знам, че съм човек и имам чувства. И ако някой ме обиди, ще ми е гадно. Може би това е отговорът на въпросите ми. Може и определено ще ви се стори странно как мисля аз, но и на мен ми се струват странни темите на госпожата ми по литература. Но какво да се прави? Такъв е животът. Днес си тук, а утре - там. Но винаги бъди с усмивка, защото просто така нещата и времето ще минава по-бързо.