За да живее, човек се нуждае от приятели, с които да споделя, семейство, което да обича и човек, с когото да сподели живота си. Но за да общува нормално с тази група хора или с когото и да било, той трябва да се съобразява с тях.
Всеки се различава от другия по характер, принципи, предпочитания и както народът е казал "Вкус другар няма." И за да можем да се сприятеляваме или най-малкото да общуваме с останалите, трябва да правим компромиси. Защото какво би бил светът в противен случай? Отговор: самотно място, обитавано от "вълци-единаци"...
Но защо всъщност правим компромиси? Предполагам не защото се страхуваме да не се превърнем в единаци... Истината е, че всеки, малко или много, се съобразява с останалите заради себе си и по този начин си доказва, че е пораснал, че е с едно стъпало над останалите. "По-умният винаги отстъпва." Но не е ли компромисът нагаждане към другите? Не правим ли ние ежедневно "нагаждане"? Било то с колеги, съученици, учители, родители ... ние го правим постоянно ...