Момчето под нас
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа.
- Няколко цигари бихте ли ми дали?
Зад нея застава момчето. По дънки и пуловер, късо подстриган. Открито ме гледа в лицето.
- Събудихте ме, не мога да заспя. Пуши ми се...
- Какви цигари? – ме пита то.
- Няма значение.
Момчето ми подава кутия бяло „Боро”. Взимам една цигара. То ми слага в ръката още две. Майката - излиза и тя, хваща ме за ръка и ме кани вътре.
- Неудобно ми е. По нощничка съм. – и й показвам под тъмнолилавия си домашен халат – розовата нощничка. ...