Една от големите мечти на всеки човек е да види света, да се запознае с чужди страни и тяхното население. Всеки би искал да види със собствените си очи дали Айфеловата кула е висока, дали морето е синьо и дали акрополът и изумителен. Всеки би  искал със собствените си уши да чуе звъна на Кремълския часовник и със собствената си ръка да хвърли монета във водите на Дьо Треви.

   Така, сега сигурно и примирате от любопитство да разберете защо ви разправям всико това. Няма да ви кажа, няма да ви подсетя - купете си криле.

   Пожелайте си да ги откриете под новогодишната елха, потърсете ги в библиотеките, пестете пари и си купувайте книги. Те ще ви понесат по света, а по-късно  може да се превърнат в крила на самолет.

    Една стара поговорка гласи: "Ако загубиш пари, нищо не губиш, ако загубиш време, губиш много, загубиш ли здравето си - губиш всичко!"

    Сигурно ще се зачудите защо ви казвам и това, нали? Ами просто, защото не ценим това огромно човешко достояние, а и времето не ценим много. "Прахосваме" го неразумно и не се замисляме за всяка ценна минутка. Съвременната млада жена не може да бъде привързана към печката като нейната прабаба. Тя трябва да изразходва разумно своето време. Трябва да бъде образована, да е запозната с литературата, да разбира от изобразително и музикално изкуство, от паметници на древната архитектура и модерния живот, от техниката.

    Време, време, време - след няколко години, когато ще имаме собствено семейство, ще правим отчаяни опити да се доберем до театъра преди да е започнало представлението или ще въздишаме по неделните екскурзии. Днес все още го имаме в излишък, признайте, че понякога дори скучаем.

   Книгите, които ни забавляват и поучават, ще ни заведат там, където може би никога няма да можем да отидем. Имат и още едно добро качество - от тях черпим хубави мисли. Също така могат да ни научат и как да постъпим в дадена ситуация.

    Аз, например, научих, че не винаги е важен поривът на сърцето. Често пъти трябва да седнем и да се замислим как да постъпим в дадена ситуация, а не да се оставим на течението. Но пък понякога прекаленият разум вреди. Не ви ли се е случвало често да мислите как да постъпим при решаването на даден проблем? На мен определено ми се е случвало многократно.

    Много пъти животът ни предоставя хубави шансове, а ние... Какво правим ние...?Прибираме се вкъщи, лягаме в топлото си легло и започваме да размишляваме как би било по-добре да постъпим. И така изпускаме шанса си. Друг път пък се случва да послушаме сърцето си, а това ни кара да страдаме понякога. А какво правим тогава? Кое е по-важно - разумът или сърцето.

    Аз си мисля, че и двете, но само в умерени количества, защото всичко  е добре, когато завършва добре! Ако слушаме само разума или само сърцето, може и да сгрешим, защото често пъти само разум не ни върши никаква работа.

    Много пъти можеш да почувстваш всичко със сърцето си - то няма да те подведе, но и никога не се оставяйте на течението, защото то може да бъде доста бурно и да се удавите в него.

    Но въпреки всичко животът не е лесен. Той е едно твърде голямо задължение: задължение към себе си, към семейството, към всички хора на света. Стъпвайте смело и никога няма да бъдете сами, само внимавайте да не стъпите накриво!Винаги внимавайте в решенията си и никога не премисляйте нещата прекалено дълго, за да не пропуснете шанса си.