Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е достатъчна, за да се почувствам щастлива... И ето ме пак пред малкото супермаркетче. Отново е време за работа, но дори работата тук е толкова приятна и времето минава така неусетно... А той, той също е там - ангелско лице, големи детски очи, невинна усмивка... знам, знам, че той никога няма да бъде с мен, но какво пък, за мен е достатъчно да знам, че той съществува... А дали наистина съществува? Има ангели нали? Не може да няма... та той беше там... и никога няма да забравя как ме прегърна, когато аз трябваше да си замина... Никога няма да го видя, но ангелското му лице завинаги ще остане запечатано в съзнанието ми... А дали ще видя пак рая, това райско кътче, където след толкова лутане най-нак ...