Зима е. Стоя седнала до камината, където пламъчетата весело се гонят и пръскат топлина наоколо. Макар и заобиколена от уют, в душата ми цари хлад. Нощта отново замести деня, но този път тя не бе така тиха, както обикновено. От някъде в далечината се долавяше детски смях на едно малко момиченце. Когато се заслушах по-внимателно, разбрах, че този смях не бе толкова далеч и щом погледнах през прозореца видях момиченцето с поруменели бузки да ми се усмихва. Загледах се ! То ми беше познато. Едва поглеждайки грейналите му от радост очи, разпознах себе си. Магията на Коледа ме бе върнала в миналото, където бях толкова щастлива.
Като всяко малко дете, то се радваше на снега, който покриваше всичко наоколо. Изведнъж една снежна топка се разби в якенцето на момиченцето. Погледнах в посоката, от която се беше появило малкото бяло куршумче и видях мъж, който ми напомни за баща ми. Той се усмихваше на детето си, което се опитваше да го уцели със сняг и тогава си спомних онзи ден, в който с татко с ...