На Я...

Когати си спомня за теб, сърцето ми забива лудо, а от очите ми потичат безброй сълзи. Всеки път се питам как да прогоня това чувство, което е обсебило душата ми откакто те срещнах. Чувството за силна обич, което и до днес не изчезва.
Ти се появи в живота ми неочаквано. Вдъхна ми надежда, че има за какво да се боря, точно когато всичко за мен бе изгубило смисъла си! Подаде ми ръка и събра твоето сърце с моето, сега те са разделени, но душата ми не спира да тъгува за теб.
Просто, ако можеше да върнем живота назад. Да те подмина, срещайки те на самотната площадка. Тогава всичко щеще да е различно и нямаше да страдам, но щях да съжалявам, че съм пропуснала любовта. Че съм я задминала, без да спра. Но аз я грабнах на момента и си играех с нея като малко дете. Не осъзнавах, че този път не беше играчка... и я изгубих твърде лесно!
Още не мога да понеса болката, че теб, любов моя, не те боли за погубените мечти -нашите несбъднати мечти.
Обичам те... където и да си, с която и да си - аз те обичам и винаги ще те обичам. Само съжалявам, че този път не проявих егоизма си и не те запазих за себе си.
На теб, мое мило момче, желая да обичаш от сърце и да се бориш докрай за любовта си, защото не искам да допуснеш моята грешка. Отвори очи и виж -любовта те чака някаде там... а аз моята винаги ще пазя за ТЕБ!