Сътворих си свой собствен свят, в който да живея без страх, без тревоги. Отчаянието ми беше замъглило ума. След толкова болка и страх аз се затворих в този мой измислен свят. Не исках да знам нищо за света отвън – беше ме страх да не ме наранят. А времето минаваше – всякаш летеше. Бях забравила за всички, не исках да гледам, не исках да слушам, не исках да обичам. Аз просто исках да се махна от този град – който ме караше да се страхувам. Така и направих заминах за доста дълго време. Отидох на място където никой не ме познаваше, отидох там където се чувствах защитена. Но бялата птица почука пак на моята врата, неисках да и отварям, защото неисках да страдам отново, но тя бе по-силна от мене, влезе отново в моя живот. До мене дойде човек, който изпълни със смисъл дните ми, който ме накара да се почувствам единствена. Този човек твърдеше, че ме обича, че ще даде всичко от себе си, за да забравя болката си, за да мога да я преглътна. Така и стана той успя да го направи запълваше всяка едн ...