На кафе Масата е отрупана, кафетата също пристигат. Носят празничен аромат. Наоколо виждаме случайно нападали кестени. Има едно нещо без което хората не могат. Това е общуването. Дори и заклетите темерути имат нужда от някой. Някой, който може би ще тормозят, но без който не могат да продължат напред. Общуването изглежда лесно, особено с приятелите, но всъщност е доста сложен процес. Процес достоен за нашето сериозно отношение. Наблюдавайки с определени сетива, в едно обикновено събиране на кафе можем да открием цяла вселена. Някой говори много, някой почти не, но всеки присъства със себе си. Нещо невидимо, специфично, нещо уникално е там във времето и извън него. Тази наша вътрешна същност е като дете. За разлика от мъдростта на човешкото тяло тя има да извърви дълъг път. Не винаги стабилна, не винаги честна, но нейният плач буди всички. Аз съществувам - ни казва тя. Често се опитва да утвърждава своето, като атакува другите. Понякога унижава нещата и хората, надявайки се така да се з ...