Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си върви ръка за ръка с процеса ‘‘влюбване до полуда‘‘.Позволете ми да ви върна малко по-назад във времето … което за мен означава над 10години … Тогава не осъзнавах какво ме очаква, не вярвах че това малко момченце (сега пораснал мъж) може да ме накара да му подаря всичко мое. Тогава той беше на 15, аз на 16. Бяхме малки деца, които не знаеха нищо за сложната плетеница, наречена живот. Появи се в живота ми като слънчев лъч, като глътка свеж въздух, като морски бриз. Нашата любов започна като всяка друга, но с годините прерасна в нещо прекрасно. Грабех всичко, което той ми даваше с пълни шепи … Наслаждавах се на всяка секунда с него. Обичах го с цялото си същество, въпреки възрастта си. Любовта н ...