Нещо (Нещичко Нещова)
23 39
17 mar 2010, 12:05

На по бира 

  Ensayos » Personales
1569 0 3
1 мин за четене

  Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.

 Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак не знам защо. Алкохолът ми помага да се вдигна над нещата… за момент, а после ме заравя някъде на дъното. И искам да забравя. Няма физическа нужда, а психическа. Обществото, компанията, техните предразсъдъци, които стават и мои. Как да избягам??? Започна ли да казвам „не трябва”, съзнавам колко лишен от смисъл е този израз. И пак „Наздраве!”… за щастието, за мъката. Опиянението те обгръща и не иска да те пусне, не ти пука, не мислиш за после. Искам да живея за тук-и-сега, но е трудно - другите пречат. Те бутат, искат повече и по-добре, буташ и ти… Не виждам смисъл, не съм истински щастлива; малко останаха непомрачените от съмнения моменти. Винаги сама развалям всичко. И в отношенията съм така - градя, мечтая, витая и после отстъпвам назад и унищожавам, самоубеждавам се колко добре съм постъпила. Дали? Дали някога ще знам? Днес, докато карах кънки и се чувствах като малко дете, осъзнах, че зададох най-важния въпрос: „Как да усещам?”. Учат ни за пазари, стоки, политики и лъжи, но не знаем как да усетим, когато ни е лошо, когато искаме да сме сами, когато сме влюбени. Притъпяваме емоциите си и си лепваме етикет „зрели”, но не сме ли глупци? Не пропиляваме ли себе си, секундите си? Колко сме си ценни, колко смелост имаме да живеем, живеем ли въобще? Какво е всичко?

 На сутринта написаното изглежда объркано и безсмислено, но то е нещото, което винаги сме искали да изкрещим, да кажем „Хей, така мисля аз! Тук стоя аз, само аз, без другите, без маските, и искам да питам и да знам.” Времето дали ще помогне, не съм сигурна. Знам, че трябва да викам, да викам сега, защото мълчанието ще ме погуби.

 Спокойни сънища =]

© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не. Но към това, което учим в университета липсва емоционална привързаност. Малко са преподавателите, които могат да те накарат да "заобичаш" нещото и да го учиш и разбираш с мерак- да вложиш душата си, както се казва. По скоро свикваш да заучаваш по-бързо и умело изтъркани формулировки, в които се губиш, не намираш себе си, объркваш се, но за да вземеш изпита пълниш главата с глупости. После се чувстваш празен, безсмислен и губиш усещането за живот, губиш тоя ритъм и вече "нямаш време" да поседнеш за малко и да погледаш птиците или да обърнеш внимание, докато вървиш към спирката, как слънцето се прокрадва през клоните и снегът свети, блажено се топи от топлината. Ти бързаш, защото някой през това време е научил структурата на ООН по-добре от теб, или е зазубрил някой нормативен акт, а ти "си губиш времето" с глупости. Ето това имам предвид и това "усещане" за нещата не искам да губя.
  • "Винаги сама развалям всичко. И в отношенията съм така - градя, мечтая, витая и после отстъпвам назад и унищожавам," .. отново много познато, и то в момента.. ми е така а относно: "Учат ни за пазари, стоки, политики и лъжи, но не знаем как да усетим, когато ни е лошо, когато искаме да сме сами, когато сме влюбени.".. надявам се не намекваш, че трябва да се "научава" да се усеща?
  • Да, мисля, че те разбирам перфектно - като състояние. Всеки има нужда от някакъв тип отдушник - за теб, разбирам, това е алкохолът, за мен такава роля изпълнява храната, за някой друг - е нещо друго и т.н. Много хора страдат от различни типове зависимости- все неща, без които си мислим, че не можем. Не можем ли? Разбира се, че това са заблуди, за да оправдаем безсилието си, невъзможността да поставяме под контрол собствения си живот, подсъзнателното желание да "избягаме", неприемането на нещата такива, каквито са ...Но изход винаги има - и той в ежедневната борба срещу навиците, инерцията, обезверяването, срещу деструкцията, срещу всички актове на автоагресията.
    Не позволявай алкохолът да приспива съзнанието ти. Трябва да си трезва, за да усещаш дори да боли, трябва да се научиш да понасяш, за да станеш устойчива,стабилена. Успех!
Propuestas
: ??:??