Отпивам от чашата, чашата с горчива любов. Раздавам усмивки на другите, но сълзите запазвам за себе си. Вглеждам се дълбоко в очите ти, но не намирам пламъка, пламъка на любовта. Какво толкова ти стори животът, че изгуби себе си, погреба пламъка и го остави да угасне в пепелта.
Щастлив ли си, когото се гледаш с огледалото, с празната усмивка, с нелепите лъжи, това ли е, което искаш... куп от нереални мечти, е имаш ги... Ела, ела да те черпя едно... може да ти олекне, ако преполовиш чашата, може да забравиш за измамата...
А ти вярваш ли, вярваш... летиш в облаците...
Животът е суров, а мечтите са нелепи, днес обичаш, утре мразиш. Днес нараняваш, а утре теб те боли, отпиваш поредната глътка... и се чудиш: "Какво стана с мен за Бога?"...
Не това не си вече ти, усмивката увяхва върху лицето ти, погледът е празен. А някога имаше мечти, а някога беше щастлив...
Това ли прави любовта, това ли прави сляпата, безкористна, нечовешка любов - убива души?
Ела, ела да ти налея още едно, ела заедно д ...